— Бяха от онези, дето гушкат вълци и прегръщат дървета. Това било отровно, онова не било екологично. Мръсни копои, не те оставят и да се изпикаеш в гората.
— Затова заплашихте Емил Карлстен пред плувния басейн.
— Бях пиян.
— Разкажете ми какво правихте след това — отвори Ваня бележника. — До момента, когато полицията ви задържа.
— Вече го е разказал — намеси се Флавия.
— Не и на нас.
Седер скръсти ръце.
Пое си дълбоко дъх.
Започна.
Ваня и Себастиан слушаха съсредоточено. От време на време Ваня задаваше по някой въпрос или молеше за разяснение. След близо четвърт час Седер млъкна, наглед в пълно изтощение. Разпери ръце в жест, който показваше, че няма какво повече да каже, и брадичката му клюмна към гърдите. Ваня погледна записките си. Всичко разказано съвпадаше с първия разпит.
Тя се сепна, когато Себастиан внезапно скочи на крака.
— Пушката.
— Какво за нея? — учуди се Флавия.
— Това е единственото, за което не ти вярвам. — Себастиан се облегна на перваза на затъмнения прозорец. — Че са я откраднали и не си се оплакал.
— Той обясни защо — пак се обади Флавия.
— Знам, но не му вярвам.
Себастиан се извърна от Седер и се съсредоточи върху адвокатката. Вероятно в момента губеше всякакви шансове за секс, но нямаше как.
— Но това е единственото, което не вярвате? — разясни си Флавия и се наведе напред с доволен вид. — Значи ли това, че го смятате за невинен?
— Да — заяви Себастиан уверено.
— Защо тогава е тук?
— Защото аз нямам власт да го освободя.
Флавия се усмихна. Себастиан я изгледа. Може би шансовете му още не бяха загубени.
— Не е задължително мнението на Себастиан да съвпада с това на „Риксмурд“ — намеси се Ваня. — Той не е полицай.
За едно обаче беше съгласна с него. И в нейните записки около информацията за пушката беше поставен голям въпросителен знак. Точно там бе доловила нещо фалшиво в тона. Биваше я за това. За нюансите. Били я наричаше „жив детектор на лъжата“.
— Той има алиби — настоя Флавия.
— Човек понякога си го осигурява, когато знае, че ще го заподозрат в нещо. — Ваня затвори бележника и погледна адвокатката в очите. — Неговата пушка може да е оръжие на убийството дори и вече да не е у него.
Себастиан скръсти ръце и се отпусна назад, доста впечатлен.
— И може би… може би… вашият клиент е знаел, че ще бъде използвана — заключи Ваня.
Поръчка. Или пък някаква услуга. Себастиан кимна до прозореца. Дори и алкохолизиран тип без задръжки би могъл да се справи. Седер бе прекарал целия си живот на това място. Живееше в родния си дом. Вероятно познаваше доста ловци и земевладелци, които споделяха мнението му за семейство Карлстен. Нищо чудно някой да му е дължал услуга. Да застреляш цяло семейство наистина е доста голяма услуга, но ако Карлстен са си създали неприятели и са враждували с много хора, не беше изключено.
Алкохол, тестостерон, маркиране на територия.
Себастиан бе виждал хората да правят странни неща.
— Затова засега остава тук — заповяда Ваня, изправи се и тръгна към вратата.
Себастиан остана, загледан след нея.
Беше добра. Наистина добра.
Неговата дъщеря.
Вече се здрачаваше, когато стигнаха самотната двуетажна къща на около двайсет минути път от града. Беше голяма и бяла и изглеждаше добре поддържана. Единствено синьо-бялата полицейска лента, която бавно се развяваше, показваше, че красивата фасада крие трагедия. Фредрика паркира колата си до един бял нисан, за който Торкел предположи, че принадлежи на семейството. Тя слезе, кимна рязко към къщата и зачака. Били паркира до нея, бързо слезе, отвори багажника и извади чантата си. Торкел остана на място, загледан в къщата.
Наистина изглеждаше идилично с този голям двор и няколко красиви дървета, които тъкмо напъпваха. Малко по-нататък, покрай паралелна на оградата стена, имаше няколко боядисани в червено хамбара и голяма стъклена оранжерия. Бяха му казали, че Карлстен се занимават с екологично земеделие и са се специализирали в кореноплодните растения.
Той слезе от колата и отиде до каменния зид, който обрамчваше в солиден квадрат къщата и зелената морава. От другата страна, облегнати на зида, бяха оставени два детски велосипеда, син и зелен. Изглеждаха често използвани. По-нататък той видя пясъчник с няколко пластмасови играчки, зарязани върху дървената рамка. Изглежда са си живели добре тук. Много пространство и място за тичане и игри.