От къщата дойде мъж в гащеризон. Вероятно местното техническо лице — Ерик спомена, че сигурно още е там.
— „Риксмурд“? — попита мъжът Фредрика, която стоеше до оградата.
— Да — кимна тя. — Ще ги поемеш ли? Имам друга работа.
— Разбира се — съгласи се мъжът и се обърна към Били, който беше направил няколко крачки към него. Ръкуваха се.
— Били Русен, а това е Торкел Хьоглунд, който ръководи разследването.
Мъжът кимна дружелюбно и на двамата.
— Фабиан Хелстрьом. Добре дошли.
Той поне не изглеждаше ни най-малко притеснен от идването на „Риксмурд“. Това беше добро начало. Торкел бе изтърпявал значително по-студени посрещания при поемане на нов случай.
Тримата мъже се насочиха към къщата.
— Преместихме жертвите, но съм снимал всичко.
— Видяхме част от снимките в управлението. Явно сте свършили добра работа — каза Торкел любезно и беше искрен; доколкото виждаше, дотук екипът на Ерик не беше оплескал нищичко.
— Благодаря. Районът е много обширен. Извършителят е бил и на долния, и на горния етаж, затова ми остава още много работа.
— Доколко сте сигурни, че извършителят е бил един?
— Доста. Открихме следи от ботуши четирийсет и четвърти номер, които са обикаляли доста из къщата.
— И не може да са на мъжа в семейството?
Фабиан поклати глава:
— Той е носел номер 46 или 47, освен това сред неговите обувки не намерихме ботуши с подметки, които да отговарят на следите.
Бяха стигнали до пътната врата и спряха, за да си сложат калцуни и ръкавици. Торкел веднага забеляза огромното количество засъхнала кръв по каменния под пред тях.
— Карин Карлстен, майката, лежеше тук — потвърди Фабиан и посочи антрето. — Предполагам, че е застреляна първа и че тя е отворила вратата на извършителя.
Торкел кимна и отстъпи крачка назад. Искаше да види общата картина. Вратата, антрето, кръвта. Осъзна, че Урсула му липсва. Не че Били не го биваше, напротив, той работи дълго с нея и научи толкова много, че Торкел не би предпочел никого пред него. Но не беше Урсула. Никой не можеше да се мери с нея, когато трябваше да се види и общата картина, и дребните подробности, които можеха да придвижат разследването напред.
— Пътната врата е била отворена, когато съседското момиченце открило майката, нали? — попита той след малко.
— Да. Не намерихме и никакви следи по задната врата и прозорците, затова работим по тезата, че извършителят е влязъл и излязъл оттук.
Фабиан въведе двамата мъже в къщата. От другата страна на антрето имаше просторна кухня. Пред подредената за закуска маса лежеше катурнат стол. Навсякъде имаше кръв. По масата и по стола, дори стената на няколко метра оттам беше изцапана. Не беше трудно да си представиш къде е била просната жертвата. Кръвта очертаваше контурите на малко телце върху килима до прекатурения стол.
— Йеорг Карлстен, осемгодишен — поясни Фабиан с по-слаб глас отпреди малко.
Той клекна и посочи кървави следи от малки боси крачета, които излизаха от стаята и бързо избледняваха, а накрая изчезваха в посока към голямото стълбище.
— Малкият му брат също е бил тук.
— По дяволите, как може да направиш такова нещо?! — промълви Били, който също беше клекнал и оглеждаше отпечатъците от малките крака. — Имали ли са много врагове?
— Дотук знаем само за онзи Седер. Но доста хора са ги намирали за особени с цялата тази екология и битка за опазване на околната среда. Малко странни — отговори Фабиан.
Торкел си пое дълбоко въздух и изведнъж се почувства ужасно зле. Може би заради купичката с овесени ядки на масата и потоците кръв навсякъде, които правеха сцената едновременно толкова ежедневна и толкова ужасяваща.
— В други подобни случаи е ставало дума за семейни конфликти и битки за родителски права — спомни си той.
— Нямаме информация за такива неща — поклати глава Фабиан. — Били са женени от дванайсет години. Никакви контакти със социалните служби. Карин има сестра в Стокхолм, която потърсихме, но засега не намираме. Родителите на Емил са починали. Няма братя и сестри.
Фабиан посочи бледа кална следа на пода до килима.
— Това е първият ясен отпечатък, който открихме, има няколко и на горния етаж, от които сглобихме цялата подметка.