Били се приближи и се вгледа в следата.
— Кой номер носи Ян Седер?
— Ще проверим, той е в управлението. Изпратих им и отпечатъка.
Торкел взе решение. Не искаше да вижда нищо повече.
— Ето как ще процедираме. Искам вие двамата да се съсредоточите върху това тук. И вътре, и вън. Претърсете района. Намерете по какъв начин е дошъл дотук извършителят.
Фабиан се опита да протестира:
— Обещах на Ерик да намеря време и за къщата на Седер.
— Няма да намериш време. Седер никъде няма да ходи. Важното място сега е тук. Покажи на Били всичко, което си намерил, и дръж всички останали настрана, не искам цял куп хора да обикалят наоколо и да стъпват върху уликите.
Фабиан изглеждаше леко потиснат, но кимна. Торкел се опита да му се усмихне мило, след което се обърна към пътната врата.
— Не искаш ли да видиш горния етаж? — учуди се Фабиан. — Бащата и другото момче бяха там.
Торкел поклати шава:
— Покажи на Били. Аз ще се съсредоточа върху семейството. — Той се обърна към колегата си: — Били, може ли да поговорим?
— Разбира се.
Излязоха на верандата. Торкел сниши глас и се наведе, за да остане разговорът между тях двамата.
— Изглежда свестен, но провери още един път всичко. Малко се безпокоя, че веднага са се хвърлили на Седер. Може да са пропуснали нещо, което да води в друга посока.
Били кимна.
— Разбира се.
Торкел с благодарност потупа Били по рамото. Ваня винаги е била негласният му фаворит между двамата, но Били беше узрял много през последната година. Не блестеше така ярко и несъмнено му липсваше нейната интуиция, но винаги беше на линия, когато се нуждаеш от него.
— Знам, че този път върху теб пада голяма отговорност. Но мисля да се обадя на Урсула да я попитам дали може да помогне малко — продължи той.
— Нали е в болнични?
— Според мен ще е полезно за нея да се поразмърда малко.
— Мога да я свържа със системата, за да има достъп до всички материали.
Торкел му се усмихна. Да, Били винаги беше на линия, когато се нуждаеш от него.
Фабиан обясни на Торкел пътя до къщата на семейство Туршон и той реши да отиде пеш. По пътя се обади на Урсула. Тя прозвуча изненадващо щастлива от предложението да участва в разследването от разстояние и сама го помоли Били да я свърже възможно най-скоро.
Беше прекрасно да чуе гласа на Урсула да обсъжда случая. Тя се пробуди, така му се стори, сякаш вътрешната й енергия намираше излаз, когато говореха по конкретни въпроси. Колкото и брутална да беше историята, тя явно я предпочиташе пред обсъждането на чувствата си.
Такава си беше.
По-добра с мъртвите, отколкото с живите.
Торкел обеща да й се обади пак вечерта, за да разменят впечатленията си дотук. Винаги работеха така и той се зарадва, че Урсула одобри предложението. Той се спря. Дали това бе пътят назад? Да се върнат към познатото, към онова, което някога споделяха? Може би тъкмо там беше сбъркал. Беше се опитал да превърне отношенията им в най-обикновена връзка между мъж и жена. Интимността им се основаваше на съвместното разрешаване на случаите. Не на съжителството и любовните отношения, както при всички други хора.
Той искаше това.
Но не и тя. В никакъв случай.
Това беше истината.
Къщата на Туршон се криеше зад малка горичка на север и според Фабиан имало една-единствена тясна пътечка, по която може да се стигне. По нея минало съседското момиче Корнелия, което открило телата.
Той бързо я намери край изоставения простор за пране, тясна отъпкана пътечка, която потъваше в тъмната гора. Торкел забърза. Беше приятно да влезе в свежата гора с всичките й аромати и да си прочисти главата от смрадта на кръв и смърт. Тук, само на десетина метра от пробуждащата се зеленина на двора, пролетта още не беше започнала. Земята още беше влажна след зимата и тук-там имаше снежни преспи, най-вече откъм сенчестата страна на огромните дървета. Той изкатери малък хълм и пак спря. На трийсетина метра различи жълта къща през храсталака. В материалите, които прочете, не пишеше кой знае какво за семейство Туршон. Мъж и жена на около четирийсет години с дъщеря. Мъжът работел в икономическия отдел на общината, жената — при социалните. Дъщеря им често играела със съседските момчета. За Великден заминали при роднини и се прибрали в сряда вечерта. На следващата сутрин Корнелия изтичала по пътеката и открила труповете. Жалко, че не са били у дома. Разстоянието между двете къщи не беше голямо, вероятно щяха да чуят изстрелите и да определят точен час на убийствата. Освен това на дъщеря им щеше да се спести ужасяващото преживяване да намери Карин мъртва в антрето. Макар, разбира се, да съществуваше и опасност катастрофата да стане още по-голяма, ако бяха изтичали да проверят какво става. Или още по-лошо — ако дъщерята вече е била там, за да играе с момчетата.