Торкел реши, че в крайна сметка е за предпочитане, че семейство Туршон са празнували Великден при роднини. Извършителят беше действал толкова хладнокръвно, че спокойно би могъл да убие и други. Мнозина други.
Феликс Туршон отвори вратата и след като погледна полицейската карта на Торкел, го покани в дневната, където седяха останалите членове на семейството. Майката прегръщаше дъщерята толкова силно, сякаш нямаше намерение да я пусне никога.
— А ти на колко си години? — попита Торкел приятелски, след като жената представи себе си и дъщеря си като Хана и Корнелия.
— На девет. Нали, миличка, на девет годинки си.
Корнелия нито потвърди, нито отхвърли думите й, само я стисна още по-здраво и скри лице в гърдите й.
Торкел седна на един от диваните срещу семейството и се извини за безпокойството. Те кимнаха с разбиране и той усети как го гледат с очакване, което не можеше да сбърка — той щеше да им помогне да проумеят станалото. Завесите бяха спуснати и нито горящата свещ на ниската стъклена маса между двата големи дивана, нито запалените малки лампички успяваха да ги освободят от мрака и сенките.
Тишината и нюансите на тъмнината у семейство Туршон насочиха мислите на Торкел към някои от картините, които бе видял заедно с дъщерите си в Държавния музей на Амстердам. Ходиха там през миналата есенна ваканция, най-вече като компенсация за дългите седмици, в които Торкел не бе успял да ги посети. Музеят отваряше след дълъг ремонт и Вилма успя да повлече натам скептичната си голяма сестра и малко по-малко скептичния си баща. Торкел остана приятно изненадан от Рембранд, преди всичко от усещането, което будеха у него лицата в сенките. Хора, които очевидно криеха нещо дълбоко в себе си, едва видими в обкръжаващия ги мрак и същевременно напълно разкрити в цялата си уязвимост. Също като семейство Туршон, преди Феликс да наруши дългото мълчание:
— Знаете ли нещо? — попита тревожно. — Кой го е извършил?
Торкел се опита да даде възможно най-неангажиращ отговор, с който да ги успокои, без да ги лъже:
— За момента се опитваме да изградим цялостна картина и чакаме завършването на техническия оглед, но вече имаме някои следи.
— Срещу Ян Седер? — попита незабавно Феликс.
Торкел беше наясно, че в малките населени места слуховете плъзват невероятно бързо, но за него беше важно да се опита да изкорени всички инсинуации възможно най-бързо и с нищо да не допринася за разпространяването им.
— Не мога да обсъждам конкретни имена. Работим по няколко следи.
— Не го познаваме — продължи Феликс, който очевидно нямаше намерение да се предава лесно. — Не е от хората, с които бихме общували, ако мога да се изразя така. Доста е странен, доколкото разбрах.
Торкел реши да смени темата и се обърна към Хана:
— Как е Корнелия?
Като чу името си, момиченцето се притисна още по-силно в майка си. Хана успокоително го потупа по дългата руса коса.
— Горе-долу. Свързаха ни с детски психиатър от Карлстад, но в момента се опитваме да го караме по-спокойно — отговори предпазливо.
Торкел й кимна окуражително:
— Правилно. Тези неща искат време. — Той се обърна към Корнелия, макар че тя все така седеше с гръб към него. — Искам да говоря с майка ти или татко ти за малко, може ли?
Корнелия не помръдна, но татко Феликс се изправи:
— Хайде, Корнелия, да отидем в твоята стая.
Той внимателно вдигна дъщеря си от скута на Хана. Тя веднага се вкопчи в него също толкова силно, както в майка си досега.
— Хана си беше у дома, когато се случи, освен това познаваше семейството по-добре — обясни той през рамото на момиченцето. — Ако има нещо, ме извикайте.
— Благодаря — кимна полицаят.
Феликс и Корнелия се качиха по стълбите. Торкел изчака, докато стигнаха горния етаж, и се обърна към Хана:
— Разбирам, че ви тормозим с всички тези въпроси, но трябва да науча всичко възможно — започна съчувствено. — Например дали Корнелия е казала нещо ново, след като говори с полицията?