Жената решително поклати шава.
— Какво например?
— Каквото и да е. Дали се чуди за нещо, дали е забелязала нещо у семейство Карлстен, дали момчетата не са споменали нещо.
— Не, все мълчи. — Торкел забеляза, че очите на Хана се насълзяват. — Мразя се, задето не отидох с нея. Обикновено я придружавам, но от миналото лято й позволявам да ходи сама. Така се чувства пораснала.
Торкел мълчеше, нямаше какво друго да направи. Тя трябваше да се справи сама с това. Той тъкмо се помъчи да насочи разговора обратно към Карлстен, когато Хана го прекъсна:
— Според вас дали е безопасно да останем тук? — попита тя с несъмнен страх в очите.
Докато детето бе в прегръдките й, й беше значително по-лесно да крие страха. Сега вече не се налагаше да се прави на смела.
Въпросът не беше лесен. Всъщност беше невъзможен. Опитът на Торкел подсказваше, че убийството в съседната къща е било замислено конкретно за семейство Карлстен. Не беше реалистично убиецът да се върне и да нападне съседите. Но, разбира се, нямаше как да се закълне в това.
— Не смятам, че сте в опасност. Но не мога да бъда сигурен. Ако това ще ви успокои, заминете за няколко дни. Само преди това ми съобщете къде.
Торкел извади визитната си картичка и я постави на масата пред нея. Хана я взе, явно облекчена от този отговор. Тя щеше да последва съвета му, личеше си, но той още не биваше да ги изпуска.
— Добре ли познавахте семейство Карлстен?
— Мисля, че тях познавах най-добре от всички съседи, най-вече защото Корнелия толкова обичаше момчетата. Бяха чудесни хора, но малко особени.
— В какъв смисъл?
— Бяха страшно мили. Наистина. Това ми харесваше. Но се конфронтираха с доста хора наоколо. Някак не се вписваха. Нали бяха стокхолмчани, някои ги намираха за… не знам… прекалено натрапчиви по въпроса за околната среда и тем подобни. — На Хана явно й беше по-лесно да говори по други теми, отколкото за преживяното от детето й; цветът на лицето й се повъзвърна. — Например дето снимаха Седер с вълка. Така не се прави, когато живееш тук — продължи тя. — Дори и когато не харесваш някого. А те правеха точно такива работи.
— Сещате ли се за някой друг освен за Седер?
Хана се замисли.
— Не че смятам, че той може… да ги е убил. Но Емил се оплака в полицията от фирмата за лодки долу на езерото. На Уве Хансон. Падаха си малко кавгаджии. Особено Емил. Но никога с нас. Никога.
Торкел извади бележника си и отбеляза:
ХАНСОН/ЛОДКИ/ЕМИЛ?
— Добре, добре. Нещо друго?
— Не се сещам. Прозвуча лошо. Все едно виня тях.
— Не е прозвучало лошо. Просто казахте каквото знаете. Както и трябва.
Хана отново доби нещастен вид.
— Толкова е трудно. Всъщност са напълно прави. Нали така? Аз също обичам природата. Но понякога бяха леко наивни… Човек трябва да умее да се нагажда.
Торкел кимна. Тя се поколеба, преди да продължи. Очевидно изпитваше вина дори да мисли нещо лошо за убитото семейство.
— Бяха толкова свестни хора. Работеха здраво. Знаете ли, преди да дойдат, стопанството беше пълна развалина. Ремонтираха къщата и всичко. А сега… ги няма…
Торкел не знаеше какво да отговори.
Разбираше обаче едно.
Трябваше да научи всичко за семейство Карлстен.
На връщане към местопрестъплението Торкел мина по обиколния маршрут.
Покритият с чакъл път между къщите изглеждаше доста нов и бледосивите камъчета хрущяха под краката му. Обади се на Ева Блумстед в централата и я помоли да провери Емил и Карин Карлстен. Тя веднага намери две осъдителни присъди за Емил от 1994 и 1995. И двете за незаконно проникване и нанасяне на щети, присъдата — глоба и обезщетение. Оказа се, че Емил е бил — поне едно време — активен член на Освободителния фронт на животните, доста войнствено настроена организация за правата на животните, и участвал в две акции срещу ферми за норки в Йостерйотланд. И двата пъти успели да пуснат стотици норки от клетките. При последната присъда Емил бил едва на 21 години и след 1995 нямаше данни за извършени престъпления. Младежки прегрешения. Торкел благодари на Ева за помощта и реши да звънне на Бьорн Нурдстрьом от „Сепо“, Службата за национална сигурност. Бяха се запознали на коледно парти преди няколко години и тогава Бьорн се оплака от новата си задача — отговарял за разследването на агресивните групировки за защита на животните в Швеция. Може би щеше да бъде в състояние да даде малко неофициални данни за Емил, поне да насочи Торкел дали има нужда да изисква информация за него по бавния официален път.