— Вечеря у вас. Безопасно, казваш? — Той се върна до леглото и извади последните дрехи от сака. — Вечерял ли си някога с жена, с която после да не си легнал? Или преди това? Или по време на вечерята?
Прав беше, разбира се. Вечерята беше просто част от любовната игра. Понякога стимулираща и приятна, понякога необходимо зло. Себастиан погледна Торкел, който пак беше пред гардероба.
Някога бяха приятели.
Себастиан не чувстваше необходимост да се върнат чак до онези отношения, но все пак беше за предпочитане Торкел да не е открито враждебен. По-рано, когато Себастиан се върна в „Риксмурд“ след дълго отсъствие, Торкел търсеше искреност и доверие. Себастиан реши най-сетне да му ги даде.
— Някога имахме връзка. Урсула и аз. — Забеляза как Торкел се вкамени. — Подобна на тази между вас двамата. Преди много време. През деветдесетте.
Торкел продължи да подрежда дрехите си мълчаливо. Себастиан го наблюдаваше. Дали сгреши, като му каза? Но и за това беше късно да съжалява.
— И тогава беше омъжена за Мике… — Себастиан се покашля леко. — Всичко свърши, когато научи, че съм спал със сестра й.
Торкел се обърна към него с такова изражение, все едно се надява да не го е разбрал правилно:
— Спал си със сестра й?
Себастиан кимна:
— Да, с Барбру.
— Затова ли двете не си говорят?
Себастиан кимна отново.
— Познаваш Урсула — каза и направи крачка към Торкел. — Мислиш ли, че би й пукало за мен след тази история?
Торкел не отговори.
— Помниш как реагира, когато се появих във Вестерос — продължи Себастиан.
Гласът му стана по-самоуверен. Определено беше на прав път.
— Дори не се надявах някога да се съгласи изобщо да вечеря с мен.
Торкел се взираше в него в търсене на признак, че лъже. Себастиан знаеше, че според Торкел той го е предавал неведнъж, но този път май щеше да е най-лошото. Крехкото им приятелство нямаше да може да го превъзмогне.
— Ако ме лъжеш, никога няма да ти простя — потвърди Торкел мислите му.
Себастиан кимна с разбиране и реши да направи и следващата крачка. Тежко отпусна ръка на рамото на Торкел.
— Съжалявам — изрече и сам се изненада колко искрено прозвуча. — За всичко. За всичко, което се случи.
Торкел хвърли бърз поглед на ръката му и после пак се вгледа в очите му.
— Каза ли го на Урсула?
— Видяхме се само един път след… знаеш?
— Да, знам. Тя ми каза.
След като Себастиан си отиде, Торкел се отпусна на леглото. Това беше неочаквано. Неочаквано, но добре дошло. „Риксмурд“ не бяха водили активно разследване, откакто намериха онова семейство, заровено в планината. Това му остави време за размисъл. Много размисъл. И емоции.
Гняв.
Копнеж.
Ревност.
След краткото посещение на Себастиан Торкел осъзна, че всичко, през което той самият бе минал, все пак е за предпочитане пред онова, което Себастиан очевидно носеше в себе си.
Вина.
Били седеше пред компютъра само по хавлия и се потеше. Беше пробягал десет километра.
Беше под душа, когато телефонът звънна. Пропуснат разговор и съобщение от Мю. Обади й се, без да чуе гласовата поща. Оказа се, че му е пратила предложения за различни букети и иска мнението на Били.
Докато се свързваше с уай-фай мрежата на хотела, той накратко й разказа за случая, а тя попита за Ваня и Себастиан. Макар Мю още да не познаваше Ваня, тя показваше огромен интерес към приятелката и колежка на бъдещия си съпруг, чиято сметка за психотерапевт според нея би се равнявала на брутния вътрешен продукт на някоя малка държава. Били й разправяше всички новини, но засега се въздържаше да сподели подозренията си за роднинството между Ваня и Себастиан.
Той отвори файловете. Тринайсет снимки с различни цветни украси, които до една изглеждаха като… различни цветни украси. Нима тя наистина очакваше той да хареса нещо такова? Понякога му се струваше, че го пита само за да се чувства той деен, а всъщност би предпочела да решава сама. Както в случая. И все пак минаха цялата програма.
Тя:
— Сигурен ли си?
Той:
— Напълно.
Тя:
— Значи аз да реша?
Той:
— Да.
Тя.