— Страхотен си.
Той се съгласи.
След като затвориха, Били направи всички необходими приготовления, за да може да включи Урсула в разследването. Качи материалите, събра ги в една страница, която криптира и защити с парола. После изпрати паролата на Урсула с кратък поздрав, в който изрази надежда, че тя се чувства по-добре и я увери, че им липсва. Разбира се, можеше да й се обади по телефона, но от една страна, с Урсула не бяха в такива отношения, и от друга, ако трябваше да бъде честен, не знаеше какво да й каже.
Когато приключи, хвърли поглед на часовника долу вдясно на екрана. Твърде рано, за да си легне. Утре сутрин щеше да подготви залата, която им отпуснаха в полицейското управление, но дотогава нямаше никаква належаща работа.
Мислите му се върнаха към Ваня. И към Себастиан. Едно беше да предполага, съвсем друго да го докаже. А и не беше сигурен какво ще прави с тази информация дори да се потвърди. Точно сега най-много го дразнеше усещането, че и знае, и не знае. Като сърбеж, който не може да почеше. Искаше истината за свое собствено успокоение.
Написа в Гугъл: „тестове за бащинство“.
Приблизително 24 300 резултата.
Били отвори първия. Реклама.
„ДНК тест. 100% сигурен. 1395 крони“, изписа се на екрана.
Той се зачете. Първо плащаш, после получаваш теста. Два тампона за всеки, които да се плъзнат по вътрешната страна на бузата за около 30 секунди. Дотук с това. Трудно можеше да им бръкне в устата, без да се усетят. Били затвори сайта и отвори друг. Тук се говореше за 99,9% сигурност с помощта на най-известната ДНК лаборатория в света, но методът беше същият. Вътрешната страна на бузата. Били тъкмо щеше да затвори и тази страница, когато погледът му се спря на заглавие в менюто: „Алтернативни методи“.
Щракна и още първият ред го изпълни с вълнение. „Ако нямате възможност да използвате тампоните от нашия пакет, може да ни изпратите алтернативна ДНК проба, например четка за зъби, клечка за уши или използвана носна кърпичка.“
Били продължи да чете с растящ интерес.
Тя мръзнеше.
Като хапна, се почувства малко по-добре, но априлската нощ не беше топла.
След като се стъмни, не смееше да се отдалечава от пътя и сега различи светлините на бензиностанция. Влезе с наведена глава и изчака клиент, дошъл за бензин, да разсее момчето на касата. Тогава измъкна два пакетирани сандвича и йогурт за пиене от хладилника. Когато си гладен, ти трябва истинска храна, не сладкиши. Припряно напълни джобовете си и избяга. Никой не извика подире й, никой не хукна да я гони. Отново потъна в мрака.
Празнотата и тишината сякаш растяха.
Или пък тя се смаляваше. Макар още да не знаеше къде се намира и как се е озовала тук, все пак се чувстваше сигурна и в безопасност. Студът не проникваше вътре в нея. Дори мракът не бе успял да се вмъкне в това защитено място, което изобщо не беше място.
И все така цареше тишина.
В нея цареше тишина. По някаква причина сега това й се струваше още по-важно. Може би мястото щеше да пропусне думи отвън, но не и от нея. И тогава стените щяха да се срутят. Тогава тя щеше да бъде изгубена. Никога повече не биваше да продумва. Никога. Пред никого. Обеща си го.
Вътрешно.
Външно беше трудно да върви през тъмната гора. Няколко пъти се спъна и падна.
Изправи се.
Продължи.
Накрая излезе на покрит с чакъл път. Главното шосе остана вляво. Ами надясно? Все някъде трябваше да води. Бе прекарала предната нощ на открито. Предпочиташе да не го повтаря.
Тръгна по тесния път, който не представляваше нищо повече от две следи от гуми, и след няколко минути стигна желязна порта между две колони. Без ограда. По-нататък, зад огромен рододендрон, различи къща. Тъмна. Нямаше и паркирана кола отпред.
Два пъти обиколи сградата крадешком и накрая запрати камък през прозорчето на вратата на верандата.
Бързо се скри в мрака и зачака някаква реакция, но такава нямаше.
В къщата беше студено, но не колкото навън.
Тя седна на пода и изяде единия сандвич. Този с говеждо. Смяташе да запази другия за сутринта заедно с половината йогурт. После отиде в кухнята. Хладилникът беше празен, но в един от шкафовете намери консерви. Риба тон, домати и коктейлни плодчета. Напъха ги в джобовете на якето.
Без да се замисля. Просто го направи. Като цяло напоследък не мислеше кой знае колко. И никога за дълго.