Спретнати и разбираеми.
Започна с предварителния доклад от местопрестъплението. Беше подписан от Ерик Флодин и честно казано, беше доста добър. Е, да, тя би предпочела да имаше още няколко общи снимки от къщата, фотографът явно се скъпеше и се беше съсредоточил върху близките кадри. Но, от друга страна, те бяха достатъчно, за да добие добра представа. Започна с първата жертва, Карин Карлстен.
Мама Карин с голямата дупка в гърдите.
39 снимки само с нея.
656 снимки общо, а към тях писмени доклади.
Денят щеше да бъде дълъг, помисли си тя.
Може и да не беше „най-малката стая на света“, но определено не беше голяма. Четиринайсет квадрата. Може би шестнайсет, предположи Торкел, когато влезе заедно с Малин Окерблад. След като шестимата се събраха около овалната маса в средата, чувството беше, че са с двама повече от препоръчителното. Торкел представи Малин на останалите и след това се протегна към една от чашите от „Статойл“, оставени на масата. Някой беше проявил съобразителност да донесе кафе, макар че машината в кухнята още не се предаваше. Той хвърли бърз поглед на купчината вестници, пръснати върху белия плот. Местните сутрешни и двата вечерни бяха поместили убийството на семейство Карлстен на първа страница.
— Малин получи всички материали, но ще ги минем набързо и устно — започна Торкел, след като се настани.
Той кимна към Били, който остави чашата си и се изправи. Зад гърба му, на едната от късите стени на стаята, се виждаха резултатите от сутрешната му работа. Линия с хронологията на събитията, снимки от местопрестъплението, записи от разпитите на съседите и карта.
— Съседското момиченце, Корнелия Туршон, дошло в къщата на семейство Карлстен ето тук — той посочи на картата с химикалката си, — в четвъртък в девет сутринта. Заварило вратата отворена и Карин Карлстен просната мъртва зад нея. То хукнало право към къщи, обадили се в полицията и колегите намерили цялото семейство застреляно в къщата.
— Според предварителния доклад са застреляни в сряда сутринта — додаде Ваня. — По всяка вероятност с пушка.
Ваня млъкна и Малин само кимна, все едно са потвърдили неща, които вече знае.
— Единственото техническо доказателство, което имаме дотук, е отпечатък от обувка — продължи Били. — Четирийсет и четвърти номер.
— И не е на бащата?
Това бяха първите думи на Малин след краткото представяне и Ваня се стъписа от дълбокия й глас. Ако говореха по телефон, би могла да я помисли за мъж. Изведнъж й хрумна, че Себастиан сигурно го намира за секси, и му хвърли един поглед, но той сякаш не бе забелязал. Седеше, облегнал глава на дланта си и имаше вид, че подремва.
— Не, неговият е бил почти четирийсет и седми — отговори Били и се върна на мястото си. — С това разполагаме засега.
Той леко вдигна рамене, като че ли за да се извини за липсата на материали по случая. Малин кимна и си отбеляза нещо на листа, който беше поставила пред себе си.
— От разговорите с онези съседи, които успяхме да открием дотук, не научихме нищо особено — пое Торкел топката. — Семейство Карлстен били като цяло харесвани, но някои намирали ангажираността им за опазването на околната среда за леко натрапчива.
— В какъв смисъл?
— Пъхали са си носа където не им е работа. Леко фанатични, това е. Пък и са минавали за външни лица, нищо че живеели тук от дванайсет години.
— Но не е имало директни заплахи?
— Доколкото ни е известно, не — продължи Били. — Освен Ян Седер де, но за него вече знаем.
— Смятам да го освободя веднага след тази среща. — Малин го каза като неутрална констатация, все едно споделя какво е яла на закуска, но тишината, настъпила незабавно в стаята, можеше да се изтълкува само по един начин — всички присъстващи бяха убедени, че не са чули правилно. Дори Себастиан се пробуди от транса и погледна невярващо прокурорката.
Торкел първи изказа общото съмнение:
— Ще го освободите?!
— Да.
— Бих предпочел да го задържим още малко — възрази Торкел и успя по специфичния си начин да прозвучи все едно едновременно смирено моли и дава заповед.
— Защо? — учуди се Малин и явно реши да игнорира заповедната част от тона. — Той има алиби.
— Има също и изчезнала пушка — изсъска Ваня и се престори, че не забелязва неодобрителния поглед на Торкел.
Той беше този, който говореше от името на екипа пред външни хора, тя го знаеше добре, но пускането на Седер беше такава идиотщина, че не можеше да се въздържи.