Всички, с които говори през последното денонощие, се заловиха за изчезналата пушка. Първите ченгета — дебелата и шефът й, или какъвто там беше — по-скоро го намериха за странно съвпадение, докато двамата от Стокхолм направо казаха, че не му вярват.
Явно не беше чак толкова добър лъжец, колкото си въобразяваше.
Още една причина да се радва на мълчанието.
Седер стоеше пред ниската къща и гледаше как полицейската кола се отдалечава. Кучето се разлая в момента, в който свиха в алеята, и той отиде до заграждението му. Като го видя, норвежкият елкхунд заскача по оградата. Гладен, разбира се. Седер вдигна капака на пясъчника, който беше откраднал от Туршбю преди няколко години, и извади кофата с кучешка храна.
След като нахрани и напои кучето, той влезе в къщата, свали тежките ботуши и окачи якето на куката до гащеризона. После отиде в кухнята. Реши да не прави нищо по въпроса с неизмитите съдове върху плота, а се насочи към хладилника за студена бира. Отвори го, отпи няколко глътки и остави бутилката на надрасканата кухненска маса до прозореца, скрит зад завеси, които висяха недокоснати, откакто майка му почина преди тринайсет години.
Той седна край масата и включи компютъра. Модерният тънък лаптоп не изглеждаше съвсем на място в малката кухня. Ламперията до средата на стените и оранжевият тапет над нея в съчетание с тъмнозелените шкафове напомняха за седемдесетте години.
Седер отвори имейла си. Беше получил отговор от russianbabes.ua. Пак надигна бутилката, отвори писмото и зачете. Имаше безброй фалшиви сайтове, които се мъчеха да те измамят, но този му го бяха препоръчали и беше сериозен. В него беше намерил Неша, а сега общуваше с Людмила от Киев. Започнаха да си пишат преди около два месеца и вече обсъждаха дали тя да дойде при него. Имала трима по-големи братя. Работела в завод за хартия, но се наложило да напусне, за да се грижи за болната си майка. Тя се споминала преди половин година и сега Людмила била безработна и нищо вече не я задържало в Украйна. Не се страхувала да замине. Въртяла домакинството много години, още преди майка й да се разболее, и се грижела за тримата си братя, докато те живеели с тях. Изглеждаше замесена от по-различно тесто от онази Неша, която намери къщата край Туршбю за твърде малка, твърде старомодна, твърде далеч от града; и непрекъснато искаше пари от него. Седер прочете мейла. Кратко описание какво е правила, откакто се чуха за последно, последвано от уверения колко много й е липсвал. Тя подчертаваше колко е щастлива и благодарна, че се е запознала с него и че се надява скоро да се видят.
Там беше проблемът.
Самолетът от Киев не беше безплатен. Точно затова Седер отлагаше. Сега обаче се отваряше възможност.
Пушката му не беше открадната.
Беше дадена назаем.
Още преди Коледа. Той не я ползваше. Ловуваше почти изцяло с щуцера.
Разбира се, възможно беше оръжието му по никакъв начин да не е свързано с убийството на семейство Карлстен, в района имаше безброй пушки. Можеше да е свързано с изневяра или пък с дългове, или наркотици, или каквото и да е, за което те убиват в днешно време, но ако приемеше, че някой от околността чисто и просто е решил да ги очисти, кандидатите не бяха кой знае колко.
И един от тях беше взел назаем пушката му преди Коледа.
Просто трябваше да провери. Внимателно да насочи разговора към убийството и да види как ще реагира. Да чуе дали би могло да се окаже изгодно за него да не си спомни на кого е заел пушката си. Дори да грешеше, може би щеше да изкара малко пари, като се погрижи да не се окаже въвлечен в разследване на убийство.
Нещо прекъсна размислите му. Кучето пак залая и секунди след това той чу как някаква кола приближава по алеята и паркира. Не я виждаше през кухненския прозорец. Не само защото не беше мит, откакто Неша живя тук преди година и половина, а и защото новодошлият беше паркирал зад ъгъла. Възможно ли беше полицайката да е забравила нещо и да се е върнала? Седер отиде до прозореца в дневната. За вълка говорим… Позна колата.
И мъжа, който приближаваше къщата му.
С неговата пушка на рамо.
— Пуснаха ли го?
Пия беше звъняла три пъти на Ерик, преди той да намери време да й се обади. Всички го разпитваха след решението на Окерблад. Очевидно и Пия беше разбрала, че Седер е освободен. Звучеше напрегната и раздразнена.
— Да — отвърна той и се прибра в кабинета, за да се скрие от погледите на Фредрика и на другите.