— Моля? — погледна я Торкел и остави приборите.
— Трябва да направя изявление. Смятаме да организираме бдение и демонстрация срещу насилието. Освен това ще съобщим, че вие ни помагате, за да покажем, че работим изключително сериозно — обясни Пия и веднага доби по-делови тон. — И би било хубаво, ако мога да кажа на съгражданите ни какво да очакват.
— Нека очакват да направим всичко по силите си — отвърна Торкел. — Както винаги.
— Разбира се, но колко време отнема обикновено?
Торкел сви рамене и се върна към рибата.
— Невъзможно е да се каже.
— Опитайте се. Работих с все сили да върна Туршбю на картата, а сега когато вестниците най-сетне пишат нещо за нас, са само ужасии. Трябва някак да го неутрализираме. Това е пълна катастрофа за общината.
— Едно семейство беше убито — започна той бавно и отчетливо. — Ето това е истинската катастрофа, особено за близките им. А общината ви ще го преживее.
Студенината в гласа му не можеше да се сбърка. Ерик усети леден повей около масата.
— Да, това е ужасна трагедия, но все някой трябва да гледа цялостната картина и за жалост, този някой съм аз — държеше на своето Пия, без да отвръща поглед. — Мислете каквото искате, но това е истината.
Ерик усети, че този път жена му отиде твърде далеч, но все пак трябваше да се застъпи за нея.
— Пия работи до припадък, за да стане общината модерна и атрактивна. Просто се бои трудът й да не отиде по дяволите — обади се той.
Торкел погледна двойката от другата страна на масата. И двамата притискани от различни фактори. Той — понеже беше повишен току-що и не можеше да си позволи грешки в толкова нашумял случай. Тя — понеже трябваше да изглежда силна и делова, когато в действителност нямаше никакъв контрол над ситуацията. Тази година предстояха избори, всичко беше политика. Той почти ги съжаляваше.
— Известно време медиите ще се съсредоточат изцяло върху страхотиите — кимна той с малко по-мек глас. — Винаги е така. Никой от нас не може да промени този факт.
— Разбирам го — съгласи се Пия, също с по-спокоен тон. — Но точно затова беше такава глупост да пускате Седер. Не е ли той извършителят?
Торкел въздъхна дълбоко. Макар конфликтът засега да беше избегнат, Пия се оказваше събеседник, който той трябваше активно да избягва в бъдеще.
— Не знаем — каза уморено. — Прокурорът смята, че доказателствата не стигат, за да го задържим. Имам друго мнение по въпроса. Вие също. Но това е положението. Нашата работа е да намерим доказателствата, а засега не успяваме.
Торкел взе вилицата и отново започна да се храни.
— А кога ще успеете? — чу гласа й и реши да сложи край на този разговор един път завинаги.
— Не е редно да обсъждам течащо разследване с външно лице и ако не можете да предложите други теми за разговор, нека не говорим с пълна уста — заяви той и наведе глава към рибата почти демонстративно.
Пия млъкна.
Ерик усети угризения на съвестта, но трябваше да признае — това му хареса. Да, обичаше съпругата си, но рядко виждаше някой да й затвори устата. Последният път беше, когато не я номинираха за партиен лидер.
Преди три години.
Тъй че се случваше рядко.
От идването на „Риксмурд“ имаше не една полза.
Себастиан стоеше на вратата на малката им стаичка и наблюдаваше Ваня. Определено се нуждаеше от разведряване — седеше със сърдито изражение и припряно прелистваше записките от разпитите на Седер.
— Ела — пристъпи той към нея и сложи ръка на рамото й.
Ваня се дръпна раздразнено:
— Искам да ги проверя още един път.
— Нищо не си пропуснала — каза той, твърдо решен да не се предава. — Ела да се разходим.
Ваня вдигна поглед, в който се четеше всичко друго, но не и желание за разходки:
— Знам какво се опитваш да направиш. Но ще ми мине, ако просто ме оставят на мира за малко.
Себастиан й се усмихна. Харесваше му, когато се държеше като тийнейджърка. Това не се харесваше на всички от обкръжението й, но пък той беше неин баща.
А бащите досаждат.
— Хайде, ще излезем малко на чист въздух, ела.
Ваня въздъхна дълбоко, но за негова радост се изправи.
— Добре, но наблягам на „малко“.
Прекосиха полицейското управление. Беше доста различно от работното им място на Кунгсхолмен, където можеш да вървиш петнайсет минути, без дори да наближиш следващия етаж. А тук след минута и половина се озоваха на малкия паркинг.