— Изглежда не си е у дома — отбеляза Ваня, след като огледа целия район с бинокъла, който беше взела.
— Колата е тук — посочи Себастиан колебливо.
— Вярно. Но може да е излязъл на разходка.
— Без кучето?
— Защо не?
„Ами как защо не?“ — помисли си Себастиан. Седер бе отсъствал повече от денонощие. Дали не би трябвало да поразходи кучето? Да го пусне да се раздвижи. Да потича. Но пък Седер явно не се отнасяше кой знае колко добре към жените си, тъй че от къде на къде да се държи по-различно с кучето? Като цяло не приличаше на човек, който обича разходките. Дали не бяха закъснели? Дали той вече не се беше отървал от всички доказателства? Нямаше какво друго да правят, освен да чакат. Себастиан също се облегна на големия камък и въздъхна тихо. Очевидно обаче не достатъчно тихо.
— Вече ти омръзна? Не са минали и пет минути.
— Да. Не разбирам как издържаш. Пълна скука е.
— Ами аз не шпионирам хората кой знае колко често. Разследвам убийства, както може би ти е известно. — Ваня отмести очи от къщата и го погледна с любопитство: — Как всъщност си започнал работа в полицията?
Себастиан й се усмихна и осъзна, че шпионирането има някои плюсове. Оставаше насаме с Ваня.
— Мога ли да бъда честен? — попита той шеговито и с наслада от възможността да води разговор, който може да засили връзката помежду им.
— Ако знаеш как.
Себастиан кимна весело, но вече беше решил да не казва истината. Тя беше неприлична и неморална, и от онзи род истории, които не разказваш на човек, който искаш да те хареса. Приведе се съзаклятнически към нея.
— Когато започнах да уча психология в университета, осъзнах, че трябва да си създам свой уникален профил, да стана експерт по нещо необичайно, за да изпъквам. Написах дипломна работа за скритите мотиви и фантазиите на класически серийни убийци — започна той и реши, че звучи съвсем правдоподобно. — Естествено, получи се извънредно добре и аз продължих с темата. Беше краят на седемдесетте години и цялата тази работа с профайлърите едва започваше в САЩ, а при нас изобщо не съществуваше. Тъй че аз бях първият тук.
Звучеше умерено, звучеше добре, но не беше вярно.
Да, беше написал дипломната работа, но не за да си създаде уникална специалност. Не, беше я написал, понеже винаги го привличаше тъмната страна на човешката психика, а серийните убийци го запленяваха открай време.
Продължи с украсената версия:
— Когато по-късно ми се отвори възможност да продължа обучението си във ФБР, ми се струваше твърде хубаво, за да е истина. Затова се възползвах от нея, без да се замисля, а после вече беше твърде късно, за да започна нещо друго. В крайна сметка това умеех най-добре.
И тази истина беше модифицирана.
Обучението във ФБР бе последният му изход. Оплакванията от сексуалните му посегателства бяха стигнали до ушите на най-висшето ръководство и той беше само на една стъпка от изритването. Пътуването до САЩ бе добра възможност да избегне уволнението. Както много други неща в живота му, осъзна сега той. Зад всичките му действия имаше скрити мотиви. Дори днес, когато клечеше зад камък и се мъчеше да накара Ваня да го хареса с измислени истории. Такъв беше той. Изкусен в изкривяването на истината за собствена облага.
— Е, поне един от двама ни се е възползвал от това обучение — промърмори Ваня с горчивина в гласа.
Себастиан осъзна, че твърде непредпазливо е поръсил сол в раната от отхвърлената й кандидатура. Опита се да намали щетите, доколко е възможно:
— И ти ще успееш. Въпрос на време е.
Тя не отговори, само се изправи и изтърси боровите иглички от якето си. Явно нямаше желание да продължи разговора.
— Писна ми. Да обиколим около къщата — посочи тя задната страна на самотната постройка.
Себастиан също се надигна, подразнен от нетактичността си — как можа да повдигне въпроса за проклетото обучение във ФБР, който още я измъчваше?!
Тръгнаха бавно в широк полукръг, като гледаха да се държат на разстояние от къщата. Дърветата, клоните, храстите и широката вада не им позволяваха нито да се движат по избрания път, нито да са невидими откъм къщата. След като изписаха полукръг, установиха, че къщата на Седер изглежда също толкова пуста и от новата им позиция. Почакаха десет минути. Чуваше се единствено лаят на кучето.