— Не е изключено — отново се намеси Ваня; за никого нямаше да е от полза двамата да се скарат. — Но не е много вероятно. Ако имахме доказателства срещу него — да, можеше. Ако го бяхме притиснали и беше само въпрос на време да го хванем. Но сега? Не разполагахме с нищо. Съжалявам, Ерик, но наистина не се връзва.
Ерик кимна мълчаливо и се обърна към Торкел, който тъкмо се бе присъединил към тях. Торкел се вцепени, като видя Седер и реагира точно както очакваше Себастиан.
Поклати глава. Помоли ги да отцепят района.
Извади мобилния си да извика Били.
Не започна веднага да си вади заключения.
Били досега не се беше замислял колко важна е за него и за „Риксмурд“ Урсула. Но с четирима убити в една къща и нов труп в кучешко заграждение, липсата й се усещаше чисто физически в цялото тяло. Не просто защото бяха с един човек по-малко, Фабиан се беше оказал доста компетентен; не, липсваха им нейните инстинкти. В избора по кои следи да тръгнеш и с кои да почакаш — там вакуумът, останал след нея, беше най-страшен. Били беше старателен и организиран, но Урсула интуитивно знаеше кое е важно. Без нея той сякаш единствено събираше и подреждаше информация. Урсула им беше необходима, за да съедини точките. Повече от всеки друг умееше да прозре през купищата снимки, страници, улики и доклади и да избере посоката. А сега той като че ли изтребваше вода от потъваща лодка, без надежда да намери къде е пробойната. Камо ли да я запуши.
Чувството беше ужасно.
А вече беше изправен пред нов труп. Мъчеше се да изглежда спокоен и методичен, уж това си е все същият Били, но вътре в него се виеше съскаща черна змия от страх и тревога.
Униформените полицаи, които Ерик повика, се заеха да отцепват района. Фабиан сам се беше обадил в Карлстад да им изпратят съдебен лекар. До идването му трябваше да местят тялото възможно най-малко. Жизненоважно беше да не сбъркат никъде. Не успееха ли да определят причината за смъртта, последиците щяха да бъдат огромни.
Или беше самоубийство и случаят в Туршбю щеше да приключи рязко и неочаквано.
Или беше ново убийство и случаят щеше да отиде на съвсем ново ниво.
Значи убиецът бе ударил отново и бе показал плашеща безпощадност и хладнокръвие.
Или пък двата случая изобщо не бяха свързани, а Седер е бил убит по съвсем други причини и убиецът просто се е възползвал от подозренията срещу Седер, за да затрудни разследването.
Алтернативите бяха многобройни.
Твърде многобройни.
По дяволите, как му липсваше Урсула и нейната проницателност.
Той реши да започне с оръжието. Заръча на Фабиан да потърси следи по земята във и около заграждението на кучето. Преди всичко друго провери дали вратичката може да се отвори и залости и отвътре. Себастиан беше споменал, че била затворена и залостена, когато с Ваня намерили трупа. Най-лесният начин да се определи дали на мястото е имало и друг човек беше да се провери дали вратата се затваря отвътре. Били лесно установи, че е напълно възможно и следователно Седер може да е влязъл там съвсем сам.
Но това нищо не доказваше.
След това той се съсредоточи върху оръжието в ръцете на мъртвия. Направи множество снимки, даже твърде много, все едно допълнителните фотографии щяха да го успокоят, и чак след това се осмели да пробва да издърпа пушката от ръцете на Седер. Не беше трудно. Трупът още не се беше вкочанил и ръцете дори бяха сравнително топли, което сочеше, че Седер е умрял скоро. Преди час, максимум два. Знаеха точно кога се е прибрал у дома, затова Били можеше да прецени, че Седер не е имал време да свърши кой знае какво, преди той или някой друг да притисне дулото под брадичката му.
Били внимателно се отдалечи с пушката в ръка и я остави върху дебел найлон в багажника на вана. Провери я за отпечатъци. Откри пет непокътнати — един на гарда, два на приклада и още два на цевта. Обезопаси ги с фолио, за да не се размажат. Предположи, че са на Седер, при положение че отпечатъците на приклада бяха точно където бе сложена лявата му ръка. За жалост на спусъка откри само частичен отпечатък, твърде малък и размазан, за да свърши каквато и да било работа.
Върна се към оръжието. Вдигна го, внимателно дръпна затвора, остави празната гилза да падне върху найлона отдолу и внимателно я вдигна с пинсета. Беше матовочерна със златист метал около върха; същия тип муниции бяха намерили в къщата на Карлстен. Сага 12/70 44 g. Били усети как вътрешностите му замръзват.
— Торкел, ела! — викна той на Торкел, който стоеше встрани и разговаряше с Ваня и Себастиан.