И тримата забързаха към него.
— Какво откри? — попита Торкел още преди да е стигнал до него.
Били вдигна патрона с плисетата.
— Същите муниции като в къщата — каза убедено.
— Значи е същото оръжие? — попита Ваня почти развълнувано.
Били поклати глава.
— Не мога да кажа. От лабораторията ще ни помогнат. — Показа им металната част на гилзата. — Когато ударникът удари капсула, металът леко се вдлъбва ето тук. Вдлъбнатината е уникална за всяка пушка. Имаме две гилзи. Една от тук. Една от къщата.
Торкел погледна Били окуражително.
— Добре, ще помоля Ерик да изпрати някой от хората си до Линшьопинг. Трябва възможно най-скоро да узнаем дали е същата пушка — каза Торкел и отиде при Ерик, който разговаряше с Фредрика.
Ваня остана при Били и го погледна в очите.
— Добра работа — рече му.
Били потърси признаци на ирония, но не намери такива, изглежда, тя наистина го мислеше. Той се усмихна леко, но смяташе, че дотук е открил само очевидните неща. Тези, които всеки може да намери. Далеч не можеше да се мери с Урсула.
— Отпечатъци от пръсти? — продължи Ваня.
— Трябва да проверя още един път на спокойствие в компютъра, но интуицията подсказва, че са само на Седер.
Ваня се обърна към Себастиан:
— Ти как мислиш? Седер се е прибрал и после? Свързал се е с убиеца?
— Били! — чуха внезапно гласа на Фабиан, преди Себастиан да успее да отговори. — Ела тук!
Гласът му беше напрегнат и остър. Беше открил нещо. Били внимателно остави пушката и се присъедини към Ваня и Себастиан, които вече бяха тръгнали към кучешкото заграждение, където Фабиан беше клекнал до портичката.
— Той е бил тук.
Тримата стигнаха до Фабиан и видяха, че е застанал до ясен отпечатък от обувка на земята.
— Кой?
— Онзи с обувки 44-ти номер.
Урсула започна да усеща главоболие. От няколко часа се взираше в компютъра напук на съвета на лекарите. Но въпреки засилващата се болка искаше да продължи. Действаше й невероятно освобождаващо да се съсредоточи върху нещо различно от собствените си страдания, макар и материалите от Били да бяха всичко друго, но не и разтоварващи. Престъплението беше ужасяващо. Цяло семейство — унищожено. От човек, способен да натисне спусъка и да види как едно дете бива раздробено на парчета. Това беше първото й впечатление от убиеца.
Хладнокръвието.
Нищо в снимките не говореше за гняв или за какъвто и да било мотив. Никакви унищожени вещи, никакви претърсени шкафове, никакви разпилени предмети. Нищо, сторено на труповете след стрелбата.
Само леденостудена методичност.
Другото, което й направи впечатление, бе колко бързо трябва да се е случило всичко. Майката е умряла мигновено, момченцето в кухнята дори не е успяло да стане от стола, бащата не е слязъл по стълбите. Единственият, успял да реагира изобщо, явно е било по-малкото момче, Фред, което е избягало от дневната, през кухнята, до гардероба на горния етаж, за да се скрие.
Нещо в това притесняваше Урсула.
Времето, което за другите членове на семейството е минало толкова светкавично, сякаш за Фред е течало другояче.
Тя стана и отиде в кухнята. Взе два панадола и си наля чаша студена вода. Глътна таблетките. Пое дълбоко въздух.
Какво не се връзваше?
Пак седна пред компютъра.
Полицейският доклад заключаваше, че бащата се е забавил, защото е помагал на Фред да се скрие. За това е използвал последните си секунди живот. След това е срещнал убиеца на път към стълбището. Беше напълно възможно обяснение.
Само че нещо продължаваше да не се връзва.
Извършителят почуква на вратата. Мама Карин отваря. Умира. Осемгодишният в кухнята. Умира. В този момент убиецът вижда по-малкото момче да тича през кухнята. Защо не го застрелва още там? Трябва да е притичало точно покрай него. Дали е презареждал?
Урсула беше проверила — заредената „Бенели Супернова“ побира четири патрона плюс един в камерата. Човек, който показва такова хладнокръвие, би трябвало да е напълно подготвен и да носи заредено оръжие. Всичко друго би било странно. Значи вероятно са му оставали поне още два патрона. Не е стрелял и пропуснал, техническият оглед на местопрестъплението беше го определил със стопроцентова сигурност. В къщата не е имало изстрели, неулучили целта.