Бил е студен, съсредоточен.
Искал е да бъде сигурен.
Искал е да ги застреля отблизо. Било е важно за него, чувстваше Урсула.
И изведнъж вижда момченцето в кухнята. Вижда го как бяга към горния етаж. То може би вика татко си.
Оставя го да избяга. Знае, че така или иначе ще го приклещи горе.
Тя отвори снимките с кървавите отпечатъци по пода. Водеха към стълбите, избледняваха и изчезваха преди първото стъпало. Момчето е бягало за живота си.
Боже, как само трябва да е бягало.
Тя пак погледна отпечатъците. Малки кървави стъпки.
И тогава го видя. Онова, което търсеше.
Което не се връзваше.
Момчето изобщо не е тичало.
Фабиан направи гипсова отливка на отпечатъка от обувка.
Всички се събраха при вана за бърза рекапитулация. Ерик стоеше до Фредрика с пребледняло лице.
Същите ботуши.
Протърканата част в левия край на вълнообразните грайфери съвпадаше напълно.
Нямаше никакво съмнение. Никаква случайност.
Две местопрестъпления.
Едни и същи ботуши.
Един и същи убиец.
За секунда всички замълчаха, докато осъзнаят сериозността на откритието, че убиецът е ударил отново.
— Били, научи марката и модела и след това ще потърсим помощ, за да открием откъде са купени — наруши Торкел мълчанието.
Ваня погледна към кучешката колибка, където Седер все така седеше облегнат на грубата стена, и обобщи, най-вече сама за себе си:
— Седер вероятно е застрелян с пушката, която ни каза, че са му откраднали, едва час след като го освободихме.
— Кой знаеше, че го освобождаваме? — обади се Били остро.
— Твърде много хора за съжаление — въздъхна Торкел. — Сума ти журналисти го видяха в колата, а прокурорката го съобщи в интервю по радиото половин час по-късно.
Ваня поклати плава почти отчаяно.
— Тъпанарка.
— Е, обикновено съобщаваме, когато освобождаваме някого — възрази Торкел в опит да спаси остатъците от честта на Малин Окерблад.
Твърде късно беше за това, както разчете в погледа на Ваня.
— Толкова много хора са знаели за освобождаването му, но малцина може да са извършили това. — Себастиан дълго мълча, но сега пристъпи в средата на групата.
В такива моменти бе в стихията си. Когато разследването ненадейно направеше рязък завой и от твърде малко данни, с които да работят, изведнъж се оказваха с твърде много. В известна степен това се отнасяше за всички в екипа. Не отиваш да работиш в „Риксмурд“, ако не обичаш предизвикателствата и не се справяш най-добре, когато си под напрежение. Но несъмнено Себастиан бе този, който най-силно обичаше моментите, когато земята се разтваряше под краката им.
— Откъде знаеш? — попита Ерик с нескрит скептицизъм.
Той поне очевидно не виждаше чара на подобни мигове. Себастиан се вторачи в него. Ако искаше да се цупи, негова си работа. Но поне щеше да го изслуша.
— Пушката. Сочи, че Седер е знаел у кого е. А убиецът е знаел, че Седер знае, но не е посмял да му се довери, че ще си мълчи.
С удоволствие забеляза, че всички се съгласиха с него и се замислиха по въпроса. Дори Ерик кимна. Или най-после се беше вслушал в думите му, или просто му беше писнало да опонира. На Себастиан не му пукаше кое от двете.
— Да кажем, че я е дал назаем — продължи той почти с наслада. — Пушката е била хубава. Не би я дал на когото и да е. Затова е трябвало да прилича на самоубийство. За да не търсим сред познатите му.
Себастиан се обърна към Ерик:
— Кръгът на познатите му едва ли е огромен. Притиснете ги. Притиснете приятелчетата му.
Торкел кимна, впечатлен.
— Добре, Себастиан. Ще започнем с това. — Той също се завъртя към Ерик: — Ще ни помогнеш, нали? Знаеш с кого е общувал.
Торкел отдавна не беше гледал Себастиан с уважение. Сега обаче очевидно оцени идеята му. Себастиан изпита известна гордост. Не само заради погледа на Торкел, но и заради одобрителното изражение на Ваня.
Защо по-често не беше такъв, запита се изведнъж.
Съсредоточен, енергичен, не вечно отегчен.
Ваня го харесваше такъв. А точно това той искаше по-силно от всичко — нейното одобрение и обич.
Защо по-често не беше такъв?
Дори го беше попитала защо е започнал работа в полицията. Нищо друго. Нищо за всичките му жени. Нищо за Урсула, нито за Елинор. Не. Когато й се отвори възможност за откровен разговор, това беше първият й въпрос, единственият й въпрос: защо работи в полицията?