Не, той никога не беше виждал семейство Карлстен, но дали не беше чул да се говори за тях? Съвсем наскоро бяха замесени в някаква полицейска акция.
— Познаваш ли семейство Карлстен? — Той хвърли бърз поглед на Фредрика, която с известни усилия си слагаше калцуните на верандата.
— Не.
— Струва ми се, че имахме някаква работа с тях през зимата.
— Може.
— Би ли проверила?
Фредрика кимна, свали синия калцун, който най-сетне бе успяла да обуе на единия си крак, обърна се и се насочи към колата. Ерик отново се вгледа в проснатата на пода в антрето кестенява жена на около трийсет и пет години.
Дупка в гръдния кош. Голяма. Близо десет сантиметра. Твърде голяма за оръжия като пистолет или винтовка например. По-скоро като от гладката цев на пушка. Количеството кръв по пода подсказваше голяма изходна рана. Ерик си представи изстрел от упор, дулото, притиснато в тялото. Барутните газове се бяха наслоили между кожата и гръдната кост и високото налягане бе разкъсало кожата, предизвикало беше изгаряния и беше образувало черни петна около дупката в белия плетен пуловер на жената. Смъртта сигурно беше настъпила незабавно.
Той погледна към входната врата. Жената лежеше на по-малко от метър от нея. Сякаш е отворила и някой е притиснал цевта в гърдите й и е натиснал спусъка, преди тя изобщо да реагира. Силата на удара я е изхвърлила назад.
Стрелецът, който и да е той, явно след това я е прескочил и е влязъл в къщата.
Ерик се изправи и тръгна по стъпките му.
Първата стая след антрето беше просторната кухня. „Красива кухня в стил рустик“ — несъмнено така би звучало описанието на брокера, който получи за задача да продаде къщата. Зидана камина в единия ъгъл. Истинско чамово дюшеме. Подобни широки дъски и на тавана. Лопата за хляб и някакво кухненско приспособление, което не му беше познато, на стената над старинен миндер. Стара и почерняла готварска печка с дърва сред иначе модерни бели уреди.
На голямата дървена маса още имаше остатъци от нечия закуска. На късата страна — купичка със, вероятно, йогурт и овесени ядки. Столът беше прекатурен. Момче, осем-деветгодишно, на пода. Още по пижама.
В момента течеше великденската ваканция.
Почивен ден, в който детето не е тръгнало рано-рано за училище. За жалост, помисли си Ерик.
Теорията му за гладкоцевното оръжие се потвърди, когато огледа момчето по-отблизо. Едната ръка беше на практика откъсната от рамото. По-малки перфорации на гърлото и по едната буза. Ловен патрон. Какво е било разстоянието, ако убиецът е стрелял от вратата? Два метра? Три? Достатъчно смъртоносните сачми да се пръснат поне малко. Може би не мигновена смърт, но едва ли е минала повече от минута, преди момчето да издъхне.
А после?
Някой е изтичал през стаята след като са застреляли момчето. Дете. Следи от малки ходила в кръвта около стола. Ерик погледна към стаята до кухнята. Уютна дневна. Телевизор и дивиди. Може би другият син е гледал телевизия? Чул е изстрела. Навярно е скочил още при първия. Стоял е на прага и е видял как застрелват брат му. Изтичал е. Накъде? Следите водеха към стълбите за горния етаж.
Защо и той не е бил убит в кухнята? Дали стрелецът е презареждал? Ерик се огледа. Никакви гилзи, доколкото виждаше. Трябваше да пита Фабиан да не би той да ги е събрал.
— Ян Седер.
Наложи се Ерик да призове цялото си самообладание, за да не подскочи. Фредрика се беше озовала безшумно зад гърба му.
— През декември семейство Карлстен подали жалба в полицията срещу него — продължи Фредрика, вторачила очи в мъртвото момче на пода.
— За какво?
— Ловно престъпление.
— Точно какъв вид ловно престъпление? — попита Ерик търпеливо.
— Направили видео с убит вълк в двора на Седер.
— И заради тях го осъдили? — По-скоро констатация, отколкото въпрос.
— Глоба — потвърди тя.
Ерик кимна.
Ловец.
Ловна пушка.
Разбира се, това не доказваше нищо — кой ли нямаше разрешително за лов и оръжие в района? Но поне беше някакво начало.
— Миналия вторник ги заплашил.
Ерик се сепна. Правилно ли чу? Често изпитваше затруднения да я разбере, понеже Фредрика никога не отпускаше повече информация от абсолютно необходимото, а понякога не и толкова.
— Седер? — уточни Ерик. — Ян Седер е заплашил семейство Карлстен миналия вторник?