Студът вече не беше толкова страшен. Чувстваше се по-добре. Под закрилата на мрака беше успяла да потъне в себе си още малко. Беше се смалила външно и пораснала вътрешно. Искаше й се изобщо да забрави, че съществува нещо извън нея. Все така лежеше с колене под брадичката. Не знаеше откога. Но накрая все пак се принуди да се погрижи за външната си обвивка.
Изправи се на крака, притисна гръб към грубата стена и се пъхна през тясната пукнатина.
Подпря ръка на неравната скала, повървя няколко метра надясно в тъмното и клекна да пикае. За първи път от дълги часове. Не пиеше достатъчно вода. Пещерата беше суха и студена. По стените не се стичаше вода, както се бе надявала, нямаше подземни езера. Поне не ги беше открила досега. Липсваха дори локви.
Дали да излезе на открито? Да намери нещо за пиене. И още храна, а може би и фенерче. Или кибрит…
Не, не искаше да излиза. Излезеше ли, значи щеше да бъде навън. Да върви, да бъде нащрек, да се приближи до хора. Не беше изключено да я търсят. Искаше да остане тук. Искаше да остане вътре.
Върна се обратно покрай стената, докато стигна до нишата и пак се пъхна вътре. Извади от джобовете си нещата, които беше взела от къщата. Коктейлните плодчета бяха в захарен сироп, помнеше, че така пишеше на етикета. Не знаеше точно какво значи това, но като разклащаше консервата, чуваше плискане. Метална консерва. Трябваше й камък, за да я отвори. Затърси опипом, но не намери нищо. Дали пак да излезе от нишата, за да потърси? Не, реши, че не си струва.
Не беше нито особено гладна, нито жадна. Само трябваше да се върне там — вътре в себе си.
Легна, сви колене към брадичката и след по-малко от минута потъна в сън.
Той се надигна от леглото няколко минути, преди слънцето да се покаже иззад дърветата долу при езерото. Не му трябваше будилник, винаги се будеше на зазоряване.
„Мързеливците са слуги на дявола“ — казваше майка му. Изобщо не беше религиозна, повтаряше го само защото обикновено сутрините бяха единственото им време заедно. След това тя отиваше на работа, а когато се прибираше, той вече спеше. Майка му умря преди много години, но той все така ставаше рано сутрин.
Обу си панталоните, закопча ризата и разтърка бузите си. От три дни не се беше бръснал. Крайно време беше.
Пред огледалото в банята си сложи пяна и извади старовремски бръснач, докато мислеше за задачата за деня.
Какво знаеше за семейство Карлстен?
С изключение на фанатичната им любов към екологията/опазването на околната среда/биоземеделието и цялостното им отричане на всичко, от което лъха на модернизация и напредък. Какво са казали на малката си гостенка? Къде са ходили? Къде би се скрило десетгодишно момиче, което не познава околността и не иска да отиде в полицията?
Полицията щеше да поднови издирването веднага щом просветлееше. Дали да се включи и той? Не, рискът беше твърде голям. Ами ако той се озовеше точно в групата, която намереше момичето, а то го познаеше, посочеше го пред всички? Трябваше да ги изпревари, да го намери преди другите, иначе всичко щеше да е напразно. Какви бяха шансовете му за успех? Малки. Но трябваше да пробва. Не само за собствената си безопасност. Твърде много беше заложено на карта. Провалеше ли се, значи петима души бяха загубили живота си ей така. За нищо.
Той се наплиска със студена вода и внимателно се избърса с хавлия.
Какво знаеше за семейство Карлстен?
Обичаха да излизат сред природата. Естествено. Според Карин на Туршбю му липсвала детска градина от типа, в които извеждаха децата на открито часове наред, независимо от времето, затова правеше опити да въведе промени в градината, в която ходеше Фред. Без успех. Но семейството прекарваше много време навън. Постоянно. Вероятно е било същото, когато и братовчедката е идвала на гости. Значи може да са водели момичето навсякъде. Къде ли не. А той трябваше да го намери бързо.
Да го намери…
Нещо му проблесна. Замисли се… Да намери… Срещна собствения си поглед в огледалото. Близо беше. Концентрация. Парченцето от пъзела, което му се губеше, вече беше на една ръка разстояние.
Беше сбъркал. Вестниците и изказванията на полицаите го бяха объркали.
Те търсеха. Момичето се беше изгубило. Те издирваха, понеже то беше изчезнало.
Изобщо не беше така. То не се беше изгубило, не беше изчезнало.
То се криеше, не искаше да бъде намерено.