— В работата. На бензиностанцията — отвърна момчето и показа фирменото лого на ризата си. — Влезе и си помислих, че е с някой, който зарежда бензин, или нещо такова, но тя се въртеше около хладилника и изглежда беше сама.
— Добре, много интересно, но къде? — попита Себастиан още по-припряно.
— Не съм сигурен, но мисля, че открадна нещо за ядене — продължи момчето, сякаш е репетирало историята и няма намерение да се отклонява от сценария.
— Възможно е — кимна Себастиан. — Къде? — попита отново с надеждата, че третият път е на късмет.
Себастиан се прибра в работното помещение и бързо намери бензиностанцията на картата. Отбеляза мястото с габърче и записа часа и датата с флумастер. Чу стъпки на коридора и видя някакъв мъж, следван от Ерик.
— Ерик! — провикна се Себастиан.
— Идвам, само да изпратя човека — отговори той и кимна към мъжа пред себе си.
Себастиан седна и пак се вгледа в картата, все едно тя щеше да проговори и да му каже къде е отишла Никол, след като е задигнала храна от бензиностанцията. Явно е поела на северозапад от къщата на Карлстен. Дали е продължила в същата посока? Ако да, какво разстояние може да е изминала? Дали бяха изпратили група в онзи район?
— Какво има? — показа глава Ерик през вратата и Себастиан усети неприязънта в гласа му.
— Вчера е била тук. — Себастиан се изправи и посочи. — Откраднала храна от бензиностанция.
— Току-що ми докладваха за влизане с взлом в лятна вила на километър-два оттам. — Той застана до Себастиан и му показа точното място. — Счупен прозорец, нищо откраднато, освен малко храна. И изглежда, че някой е спал под едно от леглата.
— Под леглото?
— Да, били оставени възглавница, завивка и одеяло.
Себастиан се замисли.
Уплашено малко момиченце.
Бои се от всичко, но има нужда от сън, има нужда от храна.
Можеше и да е някой друг, но вилата се намираше в същата посока и всички ценности, ненужни на бягащо дете, бяха непокътнати.
— Ако е тя, значи продължава на северозапад. Какво има в онази посока?
— Норвегия.
— Можем да изключим теорията, че е решила да емигрира — скастри го Себастиан. — Какво има на път за Норвегия, ето тук горе? — посочи той картата.
Ерик се вгледа в нея, като клатеше унило глава.
— Нищо. Или… да, Мечата пещера, но не е много вероятно тя да знае за нея. А и да знаеше, никога не би отишла.
— Защо?
— През осемдесетте години там изчезнаха две момчета. Така и не ги откриха. — Ерик се обърна към Себастиан: — Всички тукашни деца знаят, че отидеш ли там, никога повече няма да те намерят.
Всичко си дойде на мястото.
— Точно това иска тя — промълви Себастиан инстинктивно. — Там е.
Видя скептичното изражение на Ерик и изпревари възраженията му:
— Да, сигурен съм. Обади се на останалите и отиваме.
Тя се събуди внезапно.
От някакъв звук. Така й се стори.
Навън изглежда бе настъпил денят. В нишата, където лежеше, проникваше малко светлинка, но не достатъчно, че тя да я събудила. Значи не беше отишла достатъчно навътре в пещерата, че светлината да не я достига. Трябваше да се премести. По-нататък. В мрака. В забравата.
Беше студено. От устата й излизаше бяла пара. Но и това не я бе събудило. Цяла нощ бе мръзнала. Не, сигурна беше, че е нещо друго. Звук.
Затаи дъх и наклони глава, за да чува по-добре. Червата й къркореха и леко й прилошаваше от глад. Но бързо потисна това чувство, когато го чу отново. Стърженето. Крак върху рехавия чакъл при входа на пещерата.
Той се спря.
Звукът от чакъла, който се сриваше под тежестта му, сякаш отекваше още по-силно от студените стени на пещерата. Ако тя беше тук, сигурно го е чула.
Иначе беше взел мерки, за да приближи възможно най-незабелязано. Паркира колата на един горски път на близо километър от входа на пещерата и тръгна пеш през гората, за да не го види никой, който евентуално минава по пътя. Предвид това бе избрал „Serbu Super-Shorty“, само 42 см дълга, лесно можеше да я скрие под якето. И след всички това акустиката бе на път да го предаде.
Той стоеше неподвижно, докато вадеше челника от джоба на якето и го поставяше на главата си. Яркият лъч от малкото четириъгълно фенерче освети най-близката стена и пътеката навътре.
Планът беше да се промъкне незабелязано. Надяваше се тя да е оставила следи или да се раздвижи, като го види, и той да я чуе. Да я улови. А сега вероятно тя щеше да чуе него. Беше загубил елементът на изненадата. Най-добре да остави всякаква предпазливост.