Той пак замълча. Не можеше да каже на десетгодишно дете, че така и стана. Че болката не го напусна, превърна се в неизменна част от живота му и всички грешни решения, всички забежки с жени, всички успешни опити да се изолира от обкръжението си се кореняха в това. Че тя заедно с чувството на вина бавно го тровеше. Вместо да го каже, той се извъртя, за да може да пъхне дясната си ръка през тесния процеп.
— Изпуснах дъщеря си, но… тук няма приливна вълна, Никол. Няма природно бедствие. Има просто… един лош човек, а поне от лошите хора мога да те защитя. Ако хванеш ръката ми, ще те задържа. Няма да те изпусна, докато ти не пожелаеш. Докато не се почувстваш отново цяла. Докато не спре да боли. Мога да го направя. Обещавам. Мога да ти помогна. Моля те, позволи ми да ти помогна…
Сам чу, че гласът му трепери, и млъкна. За втори път тази седмица усети по бузите му да се стичат сълзи. Протегна ръка възможно най-навътре. Вече не ставаше дума да извади малко момиченце от ниша в пещера. Ставаше дума за възможност за изкупление.
Отначало не усети движение, но после я почувства:
Студена малка ръчичка.
Отнесе на ръце Никол до линейката. Тежеше повече, отколкото бе очаквал, а пътеката беше неравна и покрита с ронливи камъни. На няколко пъти се спъна и за малко да загуби равновесие. Никол го стискаше конвулсивно през врата. Не издаваше и звук, но той усещаше топлия й дъх върху гърлото си. И сякаш нейният дъх върху неговото гърло му даваше кислород.
Той щеше да я спаси.
Този път нямаше да я изпусне.
Линейката бавно приближаваше, двамата парамедици ги забелязаха и се втурнаха към тях.
— Как е тя? — попита първият, който стигна до него, мускулест мъж на около трийсет и пет години с безброй татуировки.
— Добре, струва ми се, но е в шок — отговори Себастиан и усети как хватката на малката около врата му се затегна, когато парамедикът пипна челото й. Тя се отдръпна и зарови лице в гърдите на Себастиан.
— Да ви помогна ли? — продължи парамедикът предпазливо.
Себастиан поклати глава, събра сили и продължи напред.
— Не, ще се справя. Държа я здраво.
Каза го най-вече за да успокои детето в прегръдките си и усети как напрегнатото телце се поотпусна, не много, но достатъчно, за да го увери, че му вярва. Прекрасно чувство, което му вля нови сили. Забърза крачка.
— Ще приготвя носилката. — Мъжът се затича към линейката.
Себастиан кимна, но не вярваше Никол да го пусне, дори да приготвят не носилка, а легло с балдахин.
— Никол, вече си в безопасност. Всички тук искат да ти помогнат — прошепна той.
Не получи отговор, но почувства как тя се отпусна още малко и дишането й стана по-спокойно. Думите бяха ненужни, тялото й отговаряше вместо нея.
Тя го чуваше.
Това му стигаше.
Стигнаха линейката и парамедиците докараха носилката. Зяпачите бяха започнали да се събират около колата. Камери и телефони бяха вдигнати и готови за действие. Няколко полицаи и пет-шест цивилно облечени, вероятно от „Изчезнали хора“, застанаха в малък защѝтен кръг около линейката. Той се подразни. Занемялата неподвижна група, която ги чакаше. Всъщност не им пукаше дали момичето е живо, или мъртво. Просто бяха любопитни. Бяха публика. А той и Никол бяха представлението, което чакаха.
— Махайте се! — кресна им, докато приближаваше.
Те явно го чуха и отстъпиха няколко крачки. Усети как хватката й пак се затегна, докато приближаваха. Сякаш усещаше, че скоро ще се опитат да я накарат да го пусне. Носилката приближаваше. Парамедиците държаха бледооранжево одеяло.
— Никол, сега трябва да те сложа да легнеш. Трябва да те прегледат, да видят дали си добре — обясни той с възможно най-спокоен глас; опита се да я погали по косата. — А после ще видиш майка си, нали ще е хубаво?
Тя реагира незабавно.
Проблясък на надежда в очите. Страхът, който я изпълваше, за миг изчезна. Той я притисна към себе си и се взря в очите й с цялата си нежност. Повтори думите, които бяха оказали такъв ефект:
— Ще те заведа при майка ти. Обещавам. Ще те заведа при мама.
Той знаеше, че повтарянето успокоява. Особено казано нежно. Травмата представляваше стена, любовта — път през нея, повтарянето — чукът, който разбиваше стената.