Ваня стоеше облегната на стената в дъното на залата. Торкел я беше поканил не само да помага, а и да води пресконференцията, но тя отказа. И се радваше, че й се е разминало, като гледаше колко спокойно отговаря Торкел, въпрос след въпрос. Хубаво беше да работи отново, помисли си тя. Хубаво беше да не й остава време за болести и лъжи, да се съсредоточи върху нещо друго, но усещаше, че й липсва необходимото търпение да дава пресконференции. Напоследък твърде лесно се ядосваше и разфучаваше.
Сякаш в доказателство на тази теза, настроението й изведнъж спадна до нулата, когато тежката врата на залата се отвори и тя хвърли един поглед на закъснялата гостенка. Малин Окерблад. Тя се спря точно пред вратата, която се хлопна зад нея, и се огледа, забеляза Ваня и се насочи към нея.
— Открили сте я. Малката — рече тихо с дълбокия си глас и застана до Ваня до стената.
— Очевидно — промърмори Ваня, без да отмества поглед от шефа си на подиума.
— Способна ли е да идентифицира убиеца?
— Още не, не сме я разпитвали. — Тя по-скоро усети, отколкото видя как Малин кимва. — Не очаквах да дойдете днес — продължи Ваня и от тона й стана пределно ясно, че не е държала да я вижда толкова скоро. Или изобщо.
— Себастиан тук ли е? — попита Малин тихо, все едно не е чула, и още веднъж огледа залата.
Ваня се обърна към нея, взря се в лицето й. Малин Окерблад сигурно си мислеше, че е задала въпроса с небрежен, чисто професионален тон, но в гласа й имаше нещо друго, нещо повече, а Ваня умееше да долавя тези нюанси.
Себастиан.
Малко име, намек за нетърпеливо очакване, лека, вероятно несъзнателна, усмивчица.
Спал е с нея.
На Ваня не й пукаше с колко и с кои жени се чука Себастиан. Очевидно той имаше проблем, беше маниак, личеше си. Но Малин Окерблад?! Некомпетентната жена, пуснала единствения човек, който можеше да придвижи разследването им напред.
Отишъл и е легнал с нея?!
Ваня би го приела за най-страшното наказание, но очевидно Малин Окерблад не мислеше така. С изненада установи, че се чувства предадена. Със Себастиан се разбираха добре напоследък. Струваше й се, че той наистина се старае да си върне доверието й. А след това отива и се изчуква с общия им враг. Колкото и да е странно, тя имаше чувство, че е избрал прокурорката пред нея.
— Тук ли е? — повтори Малин, понеже Ваня не отговори. — Не го виждам.
— В болницата е.
— Аха.
— Проверяваме познатите на Ян Седер — продължи Ваня бързо и тихо, преди Малин да е решила да си тръгне. — Помните ли го? Онзи, когото вие пуснахте, а после го застреляха.
Малин не отговори, но погледът й беше достатъчно красноречив.
— Както и да е, те са малко на брой и доста жалки — продължи Ваня. — Местната полиция не им цепи басма. Но онези без алиби чисто и просто не изглеждат в състояние да извършат такова нещо.
— Така ли? — Малин изглеждаше искрено учудена. — Защо ми казвате това? Искам информация, когато работата ви даде резултат, не когато сте стигнали задънена улица.
— Седер знаеше у кого е пушката, а вие го пуснахте. За мен е загадка как може още да ръководите случая.
— Не ми харесва тонът ви.
— Не ми харесвате вие.
Очите им се срещнаха. Някак далечно Ваня чуваше как въпросите продължават да се сипят:
— Казахте, че момичето е роднина на семейството. Каква роднина?
— Да не навлизаме в такива подробности.
— Не е ли братовчедка на момчетата?
— Следващият въпрос.
— Видяла ли е убиеца?
— Не знаем, затова колкото по-малко се спекулира, толкова по-добре.
Малин си пое дъх, сякаш се готвеше да каже нещо, но явно се разколеба. Закопча си якето и се приготви да си върви. Ваня я спря:
— А, и още нещо…
Малин се спря и хвърли на Ваня поглед, който ясно показваше нежеланието й да чуе каквото и да било повече от нейната уста.
— Той е сексманиак. Себастиан. Достатъчно му е жената да диша, друго не му трябва. Просто за да знаете с какво сте се захванали.
Малин не отговори, обърна се и излезе. Ваня не можа да скрие доволната си усмивчица, когато отново насочи вниманието си към подиума. Торкел тъкмо събираше книжата си и се готвеше да си тръгне. Една жена, която Ваня не бе забелязала досега, зае мястото му.
— Здравейте, ще ви помоля да останете за момент… Казвам се Пия Флодин и за тези, които не знаят, аз съм председател на общинския съветник тук в Туршбю и само искам да използвам възможността преди всичко да благодаря на Торкел Хьогберг и екипът му, че дойдоха…