Погледът му попадна върху снимката на Марион в сребърна рамка. И изведнъж го осени: да получиш плесница, далеч не е най-лошото нещо на света. Всичко зависи чия ръка те е плеснала.
Опъна се на дивана и притвори очи. Както обикновено, в края на дивана приседна Марион и той започна яростно да я обвинява за Фриц, за поведението й, за срамното петно, което тя лепна върху името Хаса. Въображаемата Марион приведе глава настрани и каза, както винаги, че не е виновна. От гледна точка на психоанализата това беше понятно, но ужасно го възмущаваше.
Скочи рязко, тръгна към писалището и прибра снимката на Марион в чекмеджето.
- Стига толкова! - възкликна той и подсмъркна доволно.
Закрачи напред-назад, насилвайки се да мисли за всички негри, при които практически никога не се среща патология на носните стени. Безуспешно. И Хаса даде воля на мислите си.
Неговата женитба с Марион, както се оказа, още от самото начало беше грешка. А още по-малко можеше да си обясни защо си избра за най-добър приятел психоаналитик. Впрочем психоаналитикът Фриц беше абсолютен бездарник. Например лекуваше от пристъпи на меланхолия пациентка, която се оплакваше от безсъние, а се оказа, че тя чисто и просто страда от аденома. Да, най-обикновен тумор на жлеза! И тъкмо той, Хаса, го установи. Марион обаче изпитваше слабост към психоанализата и не разбираше нищичко от точни науки. А после се разрази скандалът! Да избяга ей така! А до последния момент очите й бяха толкова невинни, сякаш месеци наред с Фриц не са… о, стига!
После в кафенето Фриц се раздрънка, че отоларинголозите са нищо и никакви нереализирани зъбари и не познават жен-
48
ската душа. Наложи се Хаса да се оплаче от Фриц в Министерството на здравеопазването. Когато застанаха пред съдията, който, според законовото изискване, предложи помирение, Марион носеше жълта шапка и държеше главата си странно наклонена, все едно страдаше от мозъчен тумор.
На това място Хаса обикновено изпиваше чаша коняк и се вглъбяваше в извънредно отегчителен труд, посветен на Nervus Sympaticus. Сега обаче, колкото и да е странно, не изпита потребност нито от коняк, нито от несмилаеми четива. Застана удивен в средата на стаята и осъзна с абсолютна увереност тайната причина - сивооката туркиня, която с несигурни крачки бе дошла в клиниката му.
„Дивачка или по-скоро ангорско котенце“, рече си Хаса и внезапно почувства неустоим порив да прегърне това ангорско котенце. Седна и тъжно поклати глава. Откакто Марион го напусна, всичко вървеше наопаки, сякаш непрекъснато валеше дъжд.
„Ще й казвам Ази - помисли си той съвсем между другото. -На сбирките в четвъртък колегите от Медицинската асоциация ще клюкарстват, че съм се оженил за ангорско коте. Близки приятели ще ме наричат содомит и ще умират от завист. Интересно, дали туркините си падат по психоанализа?“
Взе си шапката и палтото, седна в колата и се насочи към Уландщрасе, като този път изнерви другите шофьори е бав-ното си каране.
Хаса влезе през парадния вход и оглеждайки табелките по вратите, се изкачи до четвъртия етаж. Не видя „Анбари“. Подобаващо задъхан, се спусна на приземния етаж и от портиера научи, че ,диваците“ живеят на двора, вдясно. Дълго натиска звънеца на вратата със счупената дръжка. Най-накрая се появи сънена съседка и го уведоми, че тази вечер „диваците“ празнуват турското Рождество или нещо от този род. Нещо повече, дори научи къде е тържеството и подкара бързо натам, но по пътя го налегнаха съмнения и не се реши да влезе в клуба. Не
49
би било приятно да го зашлевят пред толкова много хора. Оставаше само да се надява малката „дивачка“ да излезе сама от клуба. Твърде неспокоен да стои кротко в колата, доктор Хаса започна да се разхожда напред-назад по тротоара. Заваля дъжд и той застана под някакъв балкон, изненадан, че турците също празнуват Рождество.
Най-сетне на прага се появи крехка фигурка. Нерешително погледна първо небето, после тротоара и бързичко си сложи шапка.
- Пфу! - възкликна недоволно тя и застина на място с леко увиснала челюст: пред нея стоеше Хаса.
- Съсипан съм, дете мое - рече Хаса.
Азиаде сви устни.
- Не съм ви дете, аз съм Азиаде - възрази тя, пристъпвайки от крак на крак, и нерешително добави: - Вали. Ако продължим да се помайваме тук, татко ще дойде и ще ви отреже устните. Какво ще правите тогава?
- Никога повече няма да мога да целувам - отвърна тъжно Хаса и понечи да докосне Азиаде по ръката.
- Не! Не! - сърдито извика тя. - Татко е много силен. -Тутакси се замисли и отчаяно изтърси: - Е, да вървим, иначе той наистина ей сега ще дойде.
Тръгна с бързи крачки, а Хаса я последва, сочейки унило към паркираната кола. Азиаде обаче поклати енергично глава.