Тих шепот наруши тържествената тишина в залата:
- Бихте ли ми помогнали е Elementa persical
- Има печатна грешка в амхарийската енциклопедия! Какво ще кажете за това?
Пожълтялата хартия на древното издание шумолеше тихо. Книжните полици наподобяваха разтворената паст на всемогъщо чудовище. В съседство с нея седеше съсухрена жена е бледа кожа и хлътнали бузи и е голямо напрежение превеждаше „Тарик“8 на Хак-Хамид. Тя забеляза огледалцето, при-
8 Тарик ибн Зиад - през 711 г. превежда арабските и берберските войски от Северна Африка през Гибралтар и превзема Андалусия. - Б. пр.
9
мигна неодобрително и написа на малък лист: „Horrible dictu! Cosmetica speculumque in colloquium!“9. Побутна бележката към Азиаде, а тя отвърна помирително на гърба: „Non cosmetica, sed influenca10. Елате отвън, ще ви преведа „Тарик“.
Стана, прибра речниците и излезе в просторното фоайе. Филоложката с хлътналите бузи я последва. Седнаха върху студена мраморна пейка и Азиаде разтвори книгата в скута си. От четиристишията изплуваха сивите испански скали, под проблясващите светлини на факлите в мрака пълководецът Тарик прекоси Гибралтарския проход и стъпвайки на скалата, се закле на халифа да покори испанската земя.
Филоложката въздъхна възторжено. Сруваше й се ужасно несправедливо всяко дете в Турция да знае турски, а тя, учен от такъв ранг, да трябва да полага толкова усилия, за да се справи.
- Болна съм. - Азиаде отмести „Тарик“ и се взря замислено в черния орел, гравиран върху мраморния под. - Съжалявам, ще тръгвам.
Сбогува се и изтича към входа, ненадейно и безпричинно обзета от приповдигнато настроение. Тръгна по шумната Фридрихщрасе, стиснала здраво чантата под мишница. Край гарата вестникопродавачите стояха като войници на пост. Лек есенен дъждец къпеше Берлин. Азиаде си вдигна яката на дъждобрана. Край нея профуча кола и я изпръска. Чорапите й се покриха с отвратителни сиви петна. Ядосана, тя продължи. Малките й крачета се запрепъваха в мъглата. Спря на моста и погледна мътните зеленикаво-кафяви води на река Шпрее. После вдигна очи към желязната конструкция на гарата. Някъде громолеше влак. Пред нея се разстилаше широ-
9 Horrible dictu! Cosmetica speculumque in colloquium! - Позор! Да се занимавате с козметика по време на занятия. - Б. пр.
10 Non cosmetica, sed influence. - He се занимавам с козметика, имам грип. - Б. пр.
10
ката Фридрихщрасе, лъснала под есенния дъжд. Този чужд град беше прекрасен с класическите си прави, мокри и пусти улици. Азиаде вдъхна дълбоко неговия чужд въздух и се взря в бледите лица на минувачите. Романтичното й въображение съзираше в гладко избръснатите продълговати лица някогашни капитани на подводници, предприемали дръзки набези край африканските брегове. Студените сини очи й разкриваха мрачни спомени за бойните полета на Фландрия, за снежните пустини на Русия и за жарките пясъци на Арабия.
По невъобразимо дългата Луизенщрасе къщите постепенно придобиха червеникав оттенък. На ъгъла мъж с дебели ръкавици продаваше кестени. Имаше тъмносини очи и Азиаде си помисли, че тези неземно сурови, уверени очи са наследство от двамина - крал Фридрих и поетът Клайст11. После продавачът на кестени се изплю звучно и Азиаде трепна. Да, мъжете са непредвидими, а поетът Клайст отдавна е напуснал този свят. Преглътна и отново изпита силната болка в гърлото. Бавно продължи по мокрия асфалт. Дъждовните капки се стичаха от яката по гърба й. Стисна още по-здраво чантата. Някъде напред, вляво се издигаше червената тухлена стена на благотворителната болница. Всичко наоколо говореше за медицина: по витрините на магазините просветваха хирургически скалпели, зъболекарски инструменти лежаха до учебници по обща патология. Спря пред един магазин и настръхна - отсреща й се ухили скелет с тънки кости. В огледалото на витрината видя изплашеното си зачервено лице. Продължи, свила глава между раменете. Вече не усещаше студа. Влажният дъждобран миришеше на гума.
„Влакът не спира на моста Яновиц“, помисли си тя тъжно. На немски научи най-напред това изречение и винаги си го
11 Клайст, Бернд Хайнрих фон (1777-1811) - немски драматург, поет и прозаик. - Б. пр.
11
припомняше, почувстваше ли се тъжна и самотна сред каменното великолепие на Берлин.
Изкачи се по стълбите и отвари тежката врата на клиниката. Тромава сестра я попита как се казва и й подаде талон. Азиаде спря пред огледалото, свали кръглата шапчица и меката й руса коса, влажна по краищата, се пръсна по раменете. Вчеса я набързо, погледна си ноктите, пъхна талончето в джоба и влезе в приглушено осветената приемна.