- Тонзилит. Начало на фоликулярна ангина.
- Тоест най-банална ангина - засмя се момичето и доктор Хаса реши да загърби латинските термини.
- Точно така. Ще пазите леглото, разбира се. Ето рецепта за гаргара. Никакви компреси, но се приберете с такси. Лека храна… Но защо все пак тюркология? Какво ви дава?
- Интересно ми е - скромно отвърна тя и щастливо грейналите й очи озариха лицето й. - Нямате представа колко много са странните думи и всяка звучи като барабанен ритъм.
- Имате температура - отбеляза Хаса, - от нея са барабаните. Чувал съм фамилията ви. Един Анбари беше губернатор на Босна.
- Да. Дядо ми.
Стана и за миг пръстите й се изгубиха в широката длан на доктор Хаса.
- Елате пак, когато оздравеете… Искам да кажа, за контролен преглед.
Азиаде го погледна. Лекарят имаше смугла кожа, черна коса, вчесана назад, и много широки рамене. Изглеждаше сьвсем различно от загадъчните капитани на подводници и от дивите рибари по бреговете на безименните реки. Тя кимна бързо и тръгна към изхода.
На гарата спря и се замисли. Да се качи във влака с твърдите дървени седалки, беше най-евтиният и най-бързият вариант - ако не броим ходенето пеш, разбира се - но лекарят й каза да вземе такси.
Сви устни и реши да прояви разточителност. Вирнала брадичка, подмина гарата и стигна до Линденщрасе. Качи се в автобус и когато се отпусна доволно на меката кожена седалка,
15
си помисли, че немската дума „авто“ означава и частен автомобил, и такси и е само непретенциозно умалително за плавно движещия се автобус.
- Уландщрасе - каза тя на кондуктора и му подаде монета.
16
Втора глаВа
Двата прозореца на мрачната им стая, разположена на партера, гледаха към вътрешен двор. Грееше ли слънце, лъчите му стигаха само до втория етаж. В средата на стаята имаше покрита с линолеум маса и три стола. Гола крушка висеше на дълъг кабел от тавана. До стените с изпокъсани тапети бяха подредени диван, легло и гардероб с врата, застопорена с нагънат вестник. Няколко забодени избледнели снимки допълваха картината. Ахмед паша Анбари седеше до масата и присвил напрегнато очи, препрочиташе стар вестник.
- Болна съм - съобщи Азиаде и седна.
Ахмед паша я погледна. В малките му тъмни очи просветна страх. Тя се прозя и потръпна зиморничаво. Ахмед паша стана бързо да й оправи леглото, а Азиаде се съблече и седна. Треперейки, започна да разказва не пресекулки за якутското окончание „а“ и за странния мъж, надникнал в гърлото й.
Очите на Ахмед паша се изпълниха с ужас.
- Била си на лекар? Сама?
- Да, татко.
- Съблича ли се?
- Не, татко. Наистина не.
Гласът й прозвуча равнодушно. Легна и затвори очи; ръцете и краката й тежаха като олово. Чу несигурните стъпки на Ахмед паша и звънтене на монети.
- Чай с лимон - прошепна Ахмед паша на някого зад вратата.
Клепките на Азиаде трепнаха. Насочи премрежен поглед към пожълтелите фотографии по стената - Ахмед паша в па-
радна униформа със златни ширити, с фес, бели кожени ръкавици и сабя на кръста. Тя въздъхна дълбоко и внезапно усети прахоляка по моста Галата и аромата на фурмите, които навремето сушаха в ъгъла на стаята й край Босфора.
Отдалеч долетя нежен шепот. Ахмед паша, коленичил върху прашния килим в берлинската стая и опрял чело о пода, се молеше тихо, забравил света. Под шепота на тези отдавна познати слова Азиаде видя голямата кръгла сфера на слънцето и старата стена на Константин13 до Истанбулските порти. Еничарят Хасан се изкачва върху стената и издига знамето на Османовия род на върха на старата крепост. Азиаде прехапа устни. Константин XI Палеолог14 води сражение край портата на Свети Роман15, а Мехмед II Завоевателя16 тъпче с коня си труповете в катедралата „Света София“17 и прегръща с окървавени длани нейните византийски колони. Азиаде вдигна ръка и закри уста. Дъхът й излиташе горещ и влажен.
- Бокса - произнесе отривисто тя.
- Какво има, Азиаде? - приведе се Ахмед паша над леглото.
- Карагасайски дателен падеж на джагатската дума „богус“, „гърло“ - отговори момичето.
Ахмед паша я погледна разтревожено и просна коженото си палто върху леглото. После продължи да се моли.
13 Константин I Велики (ок. 285-337) - римски император, основател на Константинопол (324-330), започва изграждането на огромна система от ровове и стени, с което градът става практически непревземаем до развитието на артилерията. - Б. пр.
14 Константин XI Палеолог пада в битка върху крепостните стени и с това се слага краят на Византийската империя. - Б. пр.
15 При подстъпите към вратата на Свети Роман турците правят пробив в обсадата и на 7 май 1453 г. превземат Константинопол. - Б. пр.