- А вие чували ли сте за Кара Мустафа25? Онзи, който обсадил Виена по времето на Сюлейман Великолепни? Е, той ми
25 Неточност на автора: Кара Мустафа е велик везир по времето на сул-ТШ1 Мехмед IV; търпи поражение при Виена на 12. IX. 1683 г. от обединените европейски сили под командването на крал Ян III Собиески (1629-1696), а
27
е предшественик. Ако беше победил, вероятно щях да ви назнача за мой личен лекар.
Това всъщност не отговаряше съвсем точно на истината. Мрачният Кара Мустафа в действителност не произхождаше от рода Анбари. Но виенчанинът се впечатли подобаващо от нахалното изявление на Азиаде.
- Искрено съм ви благодарен, принцесо - галантно се поклони той. - Позволявате ли ми да ви наричам принцеса?
- Не - отвърна момичето, - не ме наричайте принцеса.
Изведнъж й стана много тъжно, защото си спомни за
принц Абдул Керим. Никога не го бе виждала, но той трябваше да й стане съпруг. Беше емигрирал в Америка и оттогава никой не знаеше нищо за него. Сигурно работеше като сервитьор.
Доктор Хаса забеляза промяната в настроението на момичето. Втурна се към бюфета и й донесе шоколадов кейк с бита сметана. Азиаде го погледна снизходително и изяде кейка. Бялата лепкава смес покри устните й и тя ги облиза с върха на езика си.
- Виенчанин съм - повтори многозначително Хаса, обиден, че изявлението му не впечатли странното момиче. - Дипломирах се във Виена, а учих по един семестър в Париж и в Лондон, за да натрупам опит. До края на този семестър ще остана в Берлин, а после във Виена ще открия частна практика.
Това също не отговаряше съвсем точно на истината, но Хаса толкова отдавна и така скрупольозно я таеше в сърцето си, че не виждаше защо най-после да не я извади наяве. Наистина, защо дипломиран виенски лекар ще скита из Европа, гостувайки на различни болници?
много преди това Сюлейман Великолепни, или Законодателя (1494-1566), завладява голамя част от балканските територии до днешна Австрия. - Б. пр.
28
Стига Азиаде да се поинтересува, доктор Хаса щеше да й разкаже за големите си научни амбиции и страсти. Възможно бе дори да я уведоми, че главната причина да дойде в Берлин е да изследва най-модерните открития в областта на оторинопла-стиката. Несъмнено обаче няма да й каже и дума за скандала с Марион и Фриц, с когото тя прекара цялата зима в Тирол… но стига вече. Това не засяга никого, пък и е минало.
Сведе глава и се усмихна на Азиаде.
- А аз - продължи тя, пак без да обръща особено внимание иа думите му - вече четвърта година съм в Берлин. Напуснахме Истанбул след свалянето на султана. Тук всичко ми се стори много странно. Бях на петнайсет и вече носех яшмак. Първоначално ми беше доста трудно да свикна да ходя по улиците сама и с открито лице. А сега ми харесва. И все пак наистина е срамота. У дома изучавах музика и езици, тук изучавам езика на предците си. По някакъв начин това ме свързва с родината. Разбирате ли?
- Да - кимна Хаса. - А аз скоро ще се върна във Виена и ще открия частен кабинет на Опернринг. Ще лекувам певци.
Известно време говориха, без да се слушат, един през друг, но и двамата премълчаваха по нещо. Хаса премълча за ниенчанката Марион, а Азиаде - за пощальона, който рано сутринта почука на вратата им и обяви:
- Поща!
После връчи на баща й сив запечатан плик и когато Ахмед паша го отвори, там намери хиляда афганистански рупии и поздравителна картичка от братовчеда Касим. Час по-късно банков чиновник погледна банкнотите, поклати глава, обади се в централния офис и връчи на Ахмед паша седемстотин и четирийсет марки. Благодарение на тях платиха студентската такса на Азиаде и тя похапна кьонигсбергска кнедла. Тези подробности обаче не засягаха доктор Хаса.
- Имате ли някакви планове за днес? - попита внезапно Хаса.
29
- Ще изследвам османски документи. Палеография. Анадолски секти.
- Много ли е важно за вас? Каня ви на Щолпхензее. Искам да кажа… днес сигурно е последният топъл есенен ден. Хубаво е да подишате чист въздух. Казвам ви го като лекар.
Азиаде погледна широкото му чело и тънките усмихнати устни. Помисли си за сектата на къзълбашите26 и за благочестивия Саръ Салтък Деде27, които я очакват. Изчерви се.
- Да вървим на Щолпхензее - спокойно се съгласи тя, а Хаса дори не подозираше, че за пръв път в живота си Азиаде приема покана от мъж извън семейството.
Излязоха от мензата. С уверена крачка Азиаде тръгна към автобусната спирка.
- Къде отивате? - спря я Хаса.
Хвана я под ръка и я поведе към странична уличка, където отвори вратата на кола, до чиято табела се мъдреше голямо бяло „А“.