Повярвай ми, татко, аз съм добродетелна и винаги ще бъда такава. Само глупавите жени тръгват по пътя на греха, а умните се замислят и намират начин да го избегнат, за да не навлекат нещастие нито на себе си, нито на другите. Защото много неща зависят от жената - щастието и мъката, животът и смъртта. Жената трябва да е умна, за да й стигнат силите да прокара тясната пътечка на добродетелта и спокойно да гледа хората в очите.
272
А сега, татко, тръгвам с Джон към далечната земя от другата страна на океана. Но родината тръгва с нас, защото я носим в сърцата си, в ръцете си, в очите си, в мислите си и в децата си, които - по волята на Аллах - ще се родят в Ню Йорк. Един дебел мъж на име Перикъл също идва с нас. Роден е във Фенер и се чувства в окръжаващия ни свят като риба във вода. И така, всички сме на път, татко. Хаса с Марион, аз - с Джон, Перикъл и първото ми чедо - с нас. Вярно, то още не рита с крачета в корема ми, защото е твърде рано.
И ти, татко, също трябва да се стегнеш за път, да отидеш в Бремен, където ще се срещнем, за да поемем заедно към края на света. Джон казва, че домът на един османски принц не е пълен, ако в него не живее паша. И е прав. Трябва да живееш с нас, за да научиш децата ни на вярата и традициите ни, за да не забравят никога, че техните предци някога са дошли от жълтите хълмове на Туран и са покорили три континента.
Ахмед паша, вече привършвам моя разказ. Сбогувах се с Хаса и Марион и видях щастие в очите им. Сега ще отида за последен път в кафенето на Рингщрасе. Ще изпия чаша кафе и ще погледам смаяните лица на лекарите, които са господари на живота и смъртта, но са безпомощни в света на чувствата. Знам, че не е хубаво да се присмиваш на хората, но хората в голямото кафене често ми се присмиваха, а аз съм само на двайсет и една и искам да си доставя едно малко удоволствие. Затова ще отида в кафенето, ще се ръкувам последователно с тях и ще погледам смаяните им и разочаровани лица, защото те всички очакват да видят сълзите ми, а вместо това ще видят усмивката ми.
Велик е Аллах и неведоми са Неговите пътища. С теб ще се видим в Бремен, за да извървим заедно, с усмивка, краткия път от раждането до смъртта, пътя, който Аллах ни е отредил и по който глупакът крачи със страх, силният - с гордост, а мъдрият - с усмивка.
Твоя дъщеря Азиаде Роланд“