– Професор Болк ме очаква следващата седмица.
Отново започваше да изпитва болка и погледна часовника си. Нима бяха минали осем часа, откакто за последно пи хапче? Затършува из чантата си за емайлираната кутийка.
– Двамата с фрау Кребс вече са ми приготвили стая – каза тя и започна да отваря чекмеджетата из кухнята в търсене на кутийката. Уплаши се колко бързо се завърна болката; само преди миг не я болеше, а сега вече бе непоносима. Приличаше на завръщането на зъл дух.
– Виждала ли си кутията с хапчетата ми? – попита Лили. – Мисля, че я сложих в чантата. Или пък я оставих на перваза? Виждала ли си я, Грета? – От пронизващата болка дишането ѝ се учести. – Знаеш ли къде е? – След това добави тихо: – Искаш ли да дойдеш с мен в Дрезден? Да ми помагаш, докато се възстановявам. Професорът каза, че бе било добре да дойдеш, защото ще имам нужда от близък до себе си. Нали ще дойдеш, Грета? За последно?
– Аз бях дотук – каза Грета
– За какво говориш? – Болката се засилваше толкова бързо, че на Лили ѝ причерня пред очите. Тя седна и се преви. Щом намереше хапчетата, щеше изпита облекчение само след няколко минути. Но в момента имаше чувството, че нож прорязва корема ѝ. Замисли се за яйчниците – ще работят, бе обещал професор Болк. Имаше чувството, че ги усеща в себе си, подути и пулсиращи, все още заздравяващи близо година след операцията! Къде се дянаха хапчетата и какво имаше предвид Грета: Аз бя дотук. Лили погледна към другия край на стаята, където Грета разкопчаваше мантията си и я окачваше до кухненската врата;!
– Съжалявам – рече тя. – Не мога.
– Не можеш да намериш хапчетата? – Лили преглътна сълзите си. – Провери в гардероба. Може там да съм ги оставила. – Изведнъж на Лили ѝ се строи, че ще припадне: горещината, изчезналите хапчета и пламтящата агония в корема ѝ, и Грета която обикаляше из апартамента и повтаряше "не мога", "няма‘.
Тогава Грета бръкна дълбоко в най-долното чекмедже на гар- дероба от ясен, извади малката емайлирана кутийка, подаде я на Лили и каза с разтреперан от сълзи глас:
– Съжалявам, но не мога да дойда с теб. Не искам да ходя. Грета сви рамене, но движението прерасна в треперене. – Ще трябва да отидеш в Дрезден сама.
– ЩОМ ГРЕТА НЕ ИСКА, аз ще дойда с теб – каза Карлайл.
Той бе дошъл в Копенхаген за лятото и вечер след работа Лили понякога му гостуваше в хотел "Палас". Сядаха до отворения прозорец и гледаха как сенките пълзят по площада, млади мъже и жени с летни дрехи се срещаха на път за джаз клубовете.
– Грета винаги е правила каквото си поиска – казваше Кар- лайл.
А Лили възразяваше:
– Не е вярно. Променила се е.
Започнаха да се подготвят за пътуването. Купиха билети за ферибота до Гданск, а един ден в обедната почивка Лили си взе два нови халата от сектора за женско облекло във "Фонесбек". Каза на управителката, която скръсти ръце още щом Лили заговори, че заминава след една седмица.
– Възнамеряваш ли да се върнеш? – попита недоволно жената, която приличаше на буца въглен с черната си блуза.
– Не. После заминавам за Ню Йорк.
Това усложняваше още повече пътуването до Дрезден. Професор Болк ѝ каза, че ще трябва да остане там един месец. "Ще те оперираме веднага", написа ѝ той в телеграма. "Но възстановяването ще продължи дълго". Лили показа телеграмите на Карлайл, който ги прочете по същия начин като сестра си – с килната настрани глава и листа далеч от очите. Но Карлайл не се опитва да я разубеди. Прочете кореспонденцията и попита:
– Какво точно ще прави Болк?
– Той знае, че искам да имам деца – отвърна Лили.
Карлайл кимна и се намръщи.
– Но как?
Лили изведнъж се уплаши, че ще се опита да ѝ попречи.
– По същия начин, по който превърна Айнар в мен.
Карлайл я огледа от глава до пети; Лили усещаше как погледът му се плъзга по кръстосаните глезени, по скута, по малките ѝ гърди, по гърлото, което се издигаше като стебло от кехлибарения гердан.
Той стана.
– Сигурно много се вълнуваш. Предполагам, че цял живот си мечтала за това.
– Още от малка.
– Разбира се. Това е мечтата на всяко момиченце.
Лили изпита облекчение, че Карлайл ще я придружи. Моли Грета в продължение на няколко дни да размисли. Грета я бе прегърнала и ѝ бе казала: "Според мен допускаш грешка. Няма да ти помогна да сгрешиш".
Лили опакова куфара си и купи билетите за ферибота малко уплашена.