– Изчерви се – каза Грета.
– Наистина ли? – Лили усети топлината по врата си и капките пот по лицето. – Нямам представа защо.
Но това не бе вярно. Преди няколко седмици бе тръгнала към банката, за да сложи в сейф брошката с перли и диаманти, която Грета ѝ бе подарила. Но преди това се отби в един магазин, за да купи две четки на Грета. Продавачът – стар мъж с меки и розови пръсти – се качи на стълба, за да свали от високия рафт шише с терпентин за мъж с къдрава коса до ушите. Лили не виждаше лицето на купувача, но се подразни, че поиска най-голямата бутилка от най-високия рафт.
– Ще отида да си купя ръкавици и ще се върна след малко – каза мъжът на продавача, който още стоеше покачен несигурно върху стълбата. Когато мина покрай Лили, купувачът рече:
– Извинете, froken.
Лили се прилепи до една етажерка, за да му направи място, и затаи дъх. Косата му докосна бузата ѝ и я лъхна аромат на пшеница.
– Извинете – повтори мъжът.
Тогава Лили го позна и сведе глава, защото не знаеше как да постъпи. Притесни се дали изглежда добре, лицето ѝ сигурно бе обрулено от вятъра. Впери очи в детските водни бои на най-долния рафт. Коленичи, за да види цената на един комплект от дванайсет цвята в червена кутия, и отметна коса от лицето си.
Тогава Хенрик я видя и постави ръка на рамото ѝ.
– Лили? Ти ли си?
Излязоха навън. Хенрик стискаше торбичката с шишето терпентин. Изглеждаше малко остарял – кожата около очите му бе по-суха и синкава. Косата му бе потъмняла и бе изгубила блясъка си. Вратът ѝ ръцете му изглеждаха заякнали. Вече не бе красив като момиче – красотата му бе станала мъжествена.
Отидоха в кафенето на ъгъла и се настаниха на една от масите. Хенрик ѝ разказа за себе си; за морските пейзажи, които се продавали по-добре в Ню Йорк, отколкото в Дания; за автомобилната катастрофа в Лонг Айлънд, при която едва не загинал, когато колелото на колата се откачило и го ударило по челото; разказа ѝ за годеницата си от Сътън Плейс, която го зарязала просто защото вече не го обичала.
– Забравих! – възкликна внезапно Лили. – Забравих да купя четки на Грета.
Хенрик се върна с нея, но магазинът вече бе затворил. Два- мата спряха под полюшващата се метална табела.
– Имам много неупотребявани четки в ателието – каза той. Ако искаш, да отидем да вземем няколко. – Очите му имаха формата на капки. Лили бе забравила колко къси и гъсти са миглите му. Отново я лъхна ароматът на пшеница.
– Малко се притеснявам – каза Лили, когато Хенрик приведе лице към нейното.
– Престани. Моля те не се тревожи за мен.
Табелата на магазина продължаваше да подрънква.
Двамата се отправиха към ателието на Хенрик от другата страна на пристанището, където по-късно, след като ѝ наля червено вино, почерпи я с ягоди и ѝ показа картините си, той я целуна.
– Още повече се изчерви – каза Грета, светна лампата и започна да плакне четките в буркан. – Искаш ли хапче? Добре ли си?
Не знаеше какво да отговори. След като се върнаха в Копенхаген, Лили я бе попитала:
– Наистина ли искаш да живеем заедно? Две жени в този апартамент?
– Да не се тревожиш какво ще кажат хората? Това ли те притеснява?
А Лили, която не бе сигурна защо го каза, отвърна:
– Не, това изобщо не ме притеснява. Просто... мислех за теб.
Не, не биваше още да ѝ казва за Хенрик. Дори не знаеше откъде да започне. От целувката в ателието му? От начина, по който той я бе прегърнал през рамо, докато прекосяваха парка по здрач и срещаха бавачки с деца на път за вкъщи? Или с това как косматата му ръка я погали по шията и се плъзна по меките ѝ гърди? С писмото от Хенрик, което китайската перачка ѝ предаде скришом на следващия ден и в което той ѝ се обясняваше в любов? Откъде наистина би могла да започне? От срещата им в магазина бяха минали само три седмици, но Лили имаше чувството, че животът ѝ е започнал наново. Как да каже това на Грета?
– Ще изляза да се разходя – каза Лили и стана.
– Не съм приключила. Ще поседиш ли още няколко минутки?
– Искам да изляза, преди да се е стъмнило.
– Да дойда ли с теб?
– Няма нужда.
– Сама ли ще се разхождаш?
Лили кимна и в гърдите ѝ се надигна противоречива емоция: едновременно обичаше и мразеше Грета, задето винаги бе толкова загрижена за нея.
Лили отвори гардероба, за да вземе палтото и шала си. Грета прибираше боите, четките и триножника. Едвард IV се разлая в краката на Лили. Навън последните слънчеви лъчи гаснеха. Фериботът за Борнхолм наду сирена и докато обличаше синьото палто с бамбукови копчета, на Лили ѝ мина през ум да отиде на пристанището, да се качи на ферибота и да седне в залата откъм носа с изглед към островчето.