Но все още не бе готова да отплава.
– Ще се върна – каза тя.
– Ами... добре. Сигурна ли си, че не искаш да дойда с теб?
– Не тази вечер.
– Добре. – Грета вдигна Едвард IV и застана по средата на стаята под лампата, докато Лили се приготвяше да излезе.
Лили искаше да се измъкне за малко. Хенрик ѝ бе казал, че ще работи до късно в ателието си. "Потърси светещия прозорец", пишеше на бележката, която пристигна в апартамента скрита в прането.
– Ще се бавиш ли?
Лили поклати глава.
– Не знам. – Готова бе за излизане. Трябваше да каже на Грета за Хенрик, но нямаше да е тази вечер. – Лека нощ – промълви тя и когато отвори вратата, се сблъска с Ханс, който тъкмо вдигаше ръка, за да почука.
Ханс влезе, а Лили остана на прага. Изглеждаше уморен. Вратовръзката му бе разхлабена. Покани ги на вечеря.
– Аз тъкмо излизах – каза Лили.
Грета отбеляза, че Лили е много заета напоследък. По тона, с който разказа на Ханс за работата, която си бе намерила на щанда за парфюми във "Фонесбек", личеше, че е ядосана.
– Наеха ме, защото знам френски – обясни Лили.
Управителката, жена в прилепнала черна блуза, помоли Лили да говори с акцент на клиентите. "Говори като французойка. Представи си, че играеш роля, а магазинът е твоята сцена."
Всеки ден Лили подреждаше стъклени шишенца върху сребърен поднос със сведена глава и тихо питаше минаващите клиенти дали искат да пробват парфюмите.
– Трябва да тръгвам – каза тя и целуна Ханс по бузата.
Той предложи да я придружи, но Грета му каза, че Лили иска да остане сама.
– Все пак ще дойда за малко – рече той. – Грета, после ще се върна и ще вечеряме.
Навън бе влажно. Отсреща някаква жена чукаше на вратата на доктор Мьолер. Лили и Ханс спряха неловко пред входа Вдовичи дом.
– Накъде? – попита той.
– Мислех да отида до Кристиансхавн, но няма нужда да ме изпращаш чак до там. Много е далеч.
– Как е Грета напоследък?
– Познаваш Грета. Тя си е все същата.
– Това не е вярно. Свиква ли с живота тук?
Лили се замисли какво точно има предвид той. Нали това бе най-хубавото в Грета – че не се променяше, – все рисуваше, все кроеше планове и прибираше коса зад ушите?
– Тя е добре. Но мисля, че ми е сърдита.
– Защо?
– Понякога се питам дали не си е мислила, че всичко ще остане постарому.
– Едва ли – възрази Ханс. – Тя добре знаеше, че всичко ще се промени.
Доктор Мьолер отвори на жената, чиято ръка бе гипсирана. От прозореца на моряка долетя крясък.
– Къде отиваш, Лили? – Ханс взе ръцете ѝ и започна да ги разтрива. Понякога Лили се учудваше, че не се разтапя от мъжкото докосване. Не можеше да повярва, че плътта и костите ѝ издържат на тежестта на мъжките пръсти. Най-силно чувстваше това, когато беше с Хенрик, чиито ръце притискаха всички прешлени на гръбнака ѝ. Обгръщаха раменете ѝ, докато тя очакваше, че всеки момент ще се нагъне като листче хартия, но това не се случваше, а Хенрик продължаваше да я гали и целува.
– Познаваме се отдавна – каза Ханс.
– Мисля, че съм влюбена. – Лили му разказа за Хенрик, за целувките им в ателието му вечер и как единствената мисъл в главата ѝ е да не се връща никога повече във Вдовичи дом.
– Подозирах, че има подобно нещо – рече Ханс. – Защо не си казала на Грета?
– Тя ще ревнува и ще ми каже да спра да се срещам с него.
– Откъде знаеш?
– Предишния път стана така.
– Но това не беше ли много отдавна?
Лили се замисли. Разбира се, Ханс беше прав. Но той не познаваше Грета, както я познаваше Лили. Не бе изпитвал върху себе си гневния ѝ поглед всеки път когато тръгнеше да излиза или когато се прибираше късно нощем. Какво ѝ бе казала Грета преди време? "Не съм ти майка, но искам да знам къде ходиш."
– А няма ли право да знае?
– Грета ли? – Лили трябваше да признае, че Грета не се държеше винаги по този начин. Та нали едва миналата седмица дойде да я чака на служебния вход на магазина и ѝ каза: "Извинявай, ще трябва да отменим уговорката. Ханс ме покани на вечеря. Нали нямаш нищо против?". А онзи ден, когато се събудиха от следобедна дрямка, ѝ рече: "Сънувах, че се омъжваш".
– Да те изпратя ли до моста? – попита Ханс.
– Няма нужда. Връщай се при Грета. – Тогава ѝ хрумна, че Ханс и Грета много са се сближили: вечеряха заедно на дългата маса в апартамента; играеха покер, докато Лили се прибереше; Грета изненадващо бе започнала да разчита на него и все по-често се случваше да каже: "Ще попитам Ханс".