– Искаш ли да се ожениш за нея? – попита го Лили.
– Не съм ѝ предлагал.
– Но ще го направиш, нали?
– Ако тя ми позволи.
Лили не изпита ревност, а облекчение, макар в същия мо- мент да я споходи спомен: Ханс и Айнар пред къщата в блатото; престилката, закачена до печката; Грета, която върви след него по коридорите на Художествената академия; Грета пред олтара на църквата "Св. Олбан" на сватбата им; вечно забързаната Грета. Животът на Лили се бе преобразил и тя бе благодарна за това.
– Грета няма да се омъжи за мен, докато не се увери, че ти си добре.
– Тя ли ти го каза?
– Нямаше нужда да го изрича на глас.
Горе морякът отново кресна и затръшна прозореца. Лили и Ханс се усмихнаха. Под светлината на уличната лампа Ханс отново заприлича на малко момче с вирнат перчем и румени бузи. Дъхът им излизаше на облачета пара, които се смесваха в нощта.
– Ти си курва! – изкрещя морякът, както обикновено.
– Аз ли сбърках нещо? – попита Лили.
– Не – отвърна Ханс и я целуна по челото на раздяла. – Но Грета също не е виновна.
ДВАЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
СЛЕД КАТО ПОМИСЛИ ВНИМАТЕЛНО, Грета реши да не довършва последния портрет на Лили. Не бе изобразила правилно врата – изглеждаше твърде дебел в основата; а и гърбът бе твърде широк, разстоянието между раменете изпълваше почти цялото платно по ширина. Портретът беше грозен и Грета го нави на руло и го изгори в желязната печка в ъгъла.
Това не бе първата ѝ неуспешна картина и нямаше да е последната. Опитваше се да довърши портретите, които започна, когато се прибра в Копенхаген, но нещо все не се получаваше. Лили изглеждаше или прекалено едра, или със странен цвят на лицето, или пък порцелановата белота, която се опитваше да придаде на бузите ѝ, излизаше като вкиснало мляко. Веднъж, докато Лили беше на работа, Грета реши да наеме модел от Художествената академия. Избра най-дребното момче, което намери – слаб като тръстика русокос младеж с гъсти мигли и пуловер, загащен в панталона. Постави лакирания сандък до прозореца и помоли момчето да се качи отгоре и да прибере ръце зад гърба.
– Гледай си в краката – инструктира го тя и застана зад триножника. Платното беше бяло и повърхността му изведнъж ѝ се стори прекалено неравна, за да скицира върху нея. Нарисува с молив извивката на главата му и очертанията на торса. Но след час портретът започна да ѝ прилича на карикатура с огромни лъскави очи и тяло с формата на пясъчен часовник. Тогава даде на момчето десет крони и го изпрати да си върви.
Пробва и с други модели: красива жена, която работеше като готвачка в хотел "Палас", и мъж с лъскави от помада мустаци, чиито гърди се оказаха окосмени като черен килим.
– Пазарът се свива – каза Ханс, когато се върна за вечеря след като изпрати Лили.
Галерията на "Кристалгаде" бе затворена, прозорците – опръскани с бяла боя. Собственикът бе изчезнал; някои разправяха, че избягал в Полша заради неплатени дългове; други твърдяха, че работел като докер на пристанището. И той бе само един от многото. Фабриката за порцелан "Хенингсен" която бе поръчала двайсет нови пещи, за да произвежда чинии за Америка, фалира. Циментовите заводи на хер Пецхолт преустановиха работа. От фабриката за маргарин на Ото Мьонщет се носеха слухове и мирис на прегоряло масло. А от летището, което преди жужеше като кошер, сега потегляше само по някой и друг емигрант и от време на време кацаше по някой товарен самолет.
– Вече никой не купува нищо – каза Ханс, загледан в картините, които Грета бе подредила из стаята. – Ще ми се икономи- ката да се съживи малко, преди да ги изложа. Сега моментът не е подходящ. Може би другата година.
– Чак тогава? – Грета стана и погледна творбите си. Не бяха красиви; никоя не притежаваше онова сияние, с което се бе прочула. Бе забравила как да пресъздава светлината, от която лицето на Лили оживяваше. Единствената картина, която имаше някакви достойнства, бе портретът на доктор Болк: висок и достолепен с вълнения си кариран костюм. Другите бледнееха в сравнение с него. Грета го осъзна чак сега и забеляза, че Ханс, сбърчил чело, се опитва да намери подходящите думи, с които да ѝ го каже.
– Мисля да отида до Америка – каза Ханс. – Да видя какво е положението там.
– В Ню Йорк ли?
– И в Калифорния.
– Калифорния? – Грета се облегна на стената сред картините и си представи как Ханс сваля шапка при първата си среща с горещото слънце над Пасадена.