В момента Карлайл пътуваше за Копенхаген през Хамбург. Бе ѝ писал, че зимата в Пасадена била суха и през март маковите лехи вече били изсъхнали. Съобщи ѝ това в писмото, което изпрати в отговор на бележката ѝ "Айнар е мъртъв". Карлайл бе написал: "Пасадена е обхваната от суша, а река Лос Анджелис пресъхна. Защо двете с Лили не дойдете на гости? Как е тя? Щастлива ли е?". Грета прибра писмото в джоба на мантията си.
Понякога Грета се промъкваше незабелязано в универсалния магазин и гледаше Лили над щандовете с ръкавици от агнешка кожа и сгънати на триъгълник копринени шалове: Лили зад стъклената витрина с кехлибарения гердан върху униформата и падаща в очите ѝ коса. Когато минаваха клиенти, Лили вдигаше пръст и дамите спираха и поднасяха шишенце с парфюм към носовете си. Усмихваха се, купуваха, а Грета наблюдаваше, скрита зад обезценените чадъри. Шпионира по този начин няколко пъти, за последно когато се прибра вкъщи и намери телеграма от Карлайл: "Пристигам в събота".
А сега Ханс ѝ казваше, че мисли да отиде до Калифорния.
– Не искаш ли да дойдеш с мен? – рече той.
– В Калифорния ли?
– Да. Не ми казвай, че нямаш време.
– Не мога.
– Защо?
Грета не му каза, защото и сама разбираше, че ще прозвучи нелепо. Но кой щеше да се грижи за Лили? Тогава си представи как Карлайл се е излегнал на шезлонг на палубата на "Естония".
– Грета, ще се нуждая от помощта ти.
– Моля?
– В Америка.
Тя отстъпи крачка назад. Ханс изглеждаше много по-висок от нея. Защо досега не бе забелязвала колко е висок? Става късно, а още не бяха вечеряли. Едвард IV пиеше вода от купичката си. Ханс бе приятелят от детство на съпруга ѝ. Но вече не гледаше на него по този начин; сякаш част от него – спомените за него – бяха изчезнали заедно с Айнар.
– Поне си помисли.
– Ще ти дам имената на хора, с които да се свържеш. Ще ти напиша препоръки, ако това ти трябва. Няма никакъв проблем.
– Не те каня заради това. Не разбираш ли?
– Какво?
Той положи ръка на кръста ѝ.
– А Лили?
– Тя ще се оправи и сама – отвърна Ханс.
– Не мога да я оставя.
Ръката му се плъзна по хълбока ѝ. Капаците тракаха от поривите на пролетния вятър и Грета си спомни за къщата на хълма в Пасадена, където през лятото горещите ветрове блъскаха клоните на евкалиптите в мрежите на прозорците.
– Ще се наложи – каза Ханс и я прегърна. Грета усещаше ударите на сърцето му; собственото ѝ сърце също биеше учестено.
КАРЛАЙЛ ПРИСТИГНА, но не се настани в във Вдовичи дом, а отседна в хотел "Палас" в стая с изглед към фонтана с трите дракона пред Кметството. Каза, че му харесвали шумовете от площада – звънтенето на трамваите и виковете на продавача на курабийки. Харесвало му да гледа дългата тухлена стена на парка "Тиволи", който отново щеше да отвори врати тази година, и поклащащите се кабинки на виенското колело. Казваше, че обича да ходи в магазина при Лили, която бе спечелила значка за най-много продажби през месеца. Казваше, че му харесва да я гледа как работи, как върви по търговската улица и си бъбри с другите продавачки в еднакви сини униформи, които излизаха от служебните входове. Карлайл каза на Грета, че според него Лили трябва да живее самостоятелно.
– Защо? – попита Грета.
– Защото е голяма жена.
– Не съм много сигурна. А и това зависи от нея.
– Наистина ли?
– Разбира се – отвърна Грета, която не виждаше в близнака си свой огледален образ.
Една вечер предишната седмица Грета стоеше пред сградата срещу служебния вход на "Фонесбек". Все още не се бе стъмнило и тя така бързаше, когато излезе от Вдовичи дом, че бе забравила да съблече мантията си. Пъхна ръце в джобовете и попипа снимките на Теди и Айнар, писмата и халките им. Бе се сгушила във входа на жилищен блок с изтривалка от конски косъм.
Само след няколко минути металната врата се отвори и уличката се огласи от бърборенето на момичета, чиито обувки по-тропваха върху капака на шахтата на тротоара.
Грета чакаше Лили да се присъедини към групичката, която отиваше към турското кафене, където млади хора седяха на пода върху бродирани възглавници.
– До утре! – казаха две момичета на останалите.
– Лека нощ! – пожела им друго.
– Приятно прекарване! – помаха трето през рамо.
Момичетата имаха гладки и пухкави бузи, а конските им опашки се полюшваха, докато се отдалечаваха надолу по улицата и завиха по "Стрьогет". Лили още говореше с друга групичка момичета – едно с торба с покупки в ръка, а друго с шина на ръката. Грета не чуваше какво си говорят, но останалите девойчета пожелаха на Лили приятна вечер и тя остана сама пред входа. Погледна си часовника и вдигна очи към схлупеното облачно небе.