Определено не съм го дебнала, не съм се опитвала да го пипна на местопрестъплението. Не исках да съм от онези подозрителни съпруги, които всяка вечер пребъркват джобовете на мъжете си. Веднъж вдигнах телефона му, когато беше в банята, и той побесня, обвини ме, че не му вярвам. Почувствах се ужасно, защото той наистина се обиди. Оттогава не съм си позволявала нищо подобно, но просто трябваше да погледна графика му, а той беше оставил лаптопа си включен, защото бързаше за някакво събрание. Реших, че е чудесна възможност, разгледах календара му и си отбелязах няколко дати. Когато приключих, видях, че пощата му е отворена. Отгоре имаше съобщение от aboyd@cinnamon.com. Кликнах на него. "ХХХХХХХ". Само това. Един ред с X. В първия момент реших, че е спам, но после осъзнах, че Х-тата са целувки, отговор на писмо, изпратено от него преди няколко часа, малко след седем, докато дремех още в леглото. Отворих и него.
"Тази нощ заспах с мисълта за теб. Мечтаех да те целувам по устните, по гърдите, по нежната вътрешност на бедрата. Сутринта се събудих с мисълта за теб и отчаян копнеж да те усетя до себе си. Не очаквай разум от мен. Няма как да съм разумен, щом става дума за теб."
Прочетох всички писма, скрити в папка с име "Admin". Бяха десетки. Открих, че името ѝ е Ана Бойд. Съпругът ми беше влюбен в нея и ѝ го повтаряше непрекъснато. Пишеше, че никога не е изпитвал такива чувства и че скоро ще бъдат заедно.
Нямам думи да опиша какво преживях онзи ден. Може би затова сега, докато седя във влака, побеснявам от ревност и обида, забивам нокти в дланите и примигвам, за да спра сълзите. Гневът ме залива като гореща вълна, сякаш са отнели нещо скъпо не от Джейсън, а от мен. Как може да постъпва така? Защо разваля всичко? Какво ѝ става? Виж им живота, виж колко са щастливи. Никога не съм разбирала как може хората да се отнасят с такова нехайство към онова, което причиняват на другите, следвайки зова на сърцето си. Кой е казал, че да следваш сърцето си е добро нещо? Това си е чиста проба егоизъм, желание да имаш повече, да имаш всичко. Омразата плъзва из вените ми. Ако тази жена се изпречи на пътя ми сега, ще я заплюя в лицето. Ще ѝ издера очите.
Вечер
Тази вечер възниква проблем. Бързият влак за Стоук в 17: 56 е отменен и прехвърлят пътниците му в нашия влак. Те нахлуват вътре и заемат всички седалки. Остават места само за правостоящи. Слава богу, успявам да седна, но не до прозореца, а до пътеката. Хората се натискат в рамото и коленете ми и ми дишат въздуха. Едва се удържам да не стана и да ги разблъскам. През целия ден беше ужасна жега, а сега имам чувството, че дишам през маска. Всички прозорци са отворени и въпреки че се движим, вагонът е като желязна кутия, на която някой е изтеглил въздуха. Това ме кара да се чувствам още по-зле от ненадейната среща в барчето тази сутрин. Не спирам да си повтарям сцената наум, продължавам да стоя срещу тях и да се потя пред обидните им погледи.
За всичко е виновна Джес. Тази сутрин мислех само за нея и за Джейсън, за онова, което направи тя, и другото, което ще се случи, когато той разбере и светът му се разпадне, както се разпадна моят. Движех се като в мъгла, не виждах къде стъпвам, къде отивам. Без да се замисля, влязох в бара, където пият кафето си всички от "Хънтингтън Уайтли". Когато ги видях, вече бях прекрачила прага и беше късно да се обърна и да си тръгна. Всички се втренчиха в мен с разширени от изненада очи, после се сетиха да залепят по една усмивка на тъпите си физиономии. Мартин Майлс, Саша и Хариет – триумвиратът на бездарниците – закимаха насреща ми.
– Рейчъл! – възкликна Мартин, протегна ръце и ме прегърна. Не го очаквах, затова пропуснах да протегна моите, те останаха заключени между нас и забиха пръсти в гърдите му. Саша и Хариет се усмихнаха и ме дариха с деликатни въздушни целувки, докато се опитваха да се отдръпнат още малко от мен. – Какво правиш тук?
За един много дълъг момент останах безмълвна. Почувствах, че се изчервявам и забих поглед в пода, но веднага осъзнах, че така само влошавам нещата. Засмях се кухо и казах:
– Идвам на интервю.
– О! – не успя да скрие изненадата си Мартин. Саша и Хариет продължиха да кимат и да се усмихват. – Къде точно?
Не можах да си спомня нито една свързана с бизнеса фирма. Нито една. Не успях да измисля поне една агенция по недвижими имоти, да не говорим за такава, която наистина би могла да ме наеме. Просто стоях там, търкайки с пръст долната си устна, и клатех безсмислено глава. Мартин се опита да ме извади от неудобното положение.