Реших сутринта да отида до Корли Ууд, да направя няколко снимки. Сигурно ще бъде мъгливо, тъмно и усойно и може да успея да уловя нещо интересно. Имам идея да направя няколко картички и да пробвам да ги продам в магазина за подаръци на Кингли Роуд. Скот не спира да ми повтаря, че няма нужда да търся работа, че е по-добре да си почивам. Като инвалид. Той не разбира, че последното нещо, от което се нуждая сега, е почивка. Трябва да запълня с нещо дните си. Знам добре какво ще стане, ако не го направя.
Вечер
На срещата ни този следобед доктор Абдик – Камал, както ме помоли да се обръщам към него, – ми предложи да започна да си водя дневник. За малко да си призная, че не мога да го направя, защото нямам доверие на съпруга си, подозирам, че ще го намери и прочете. Не го казах, защото това нямаше да говори добре за Скот. Но е истина. Никога не бих написала на хартия онова, което наистина мисля, чувствам и правя. Доказателство в моя полза: когато се прибрах тази вечер, лаптопът ми беше топъл. Скот знае как да изтрие историята на браузера, може да покрие следите си напълно, не аз съм сигурна, че преди да изляза, изключих компютъра. Извод: той отново чете имейлите ми.
Не че имам нещо против. В тях няма нищо за четене (предимно писма от агенции за наемане на работа и едно от Джени от курса по пилатес, пита ме искам ли да се присъединя към нейния кулинарен клуб в четвъртък вечер, където тя и приятелките ѝ готвят по ред на номерата вкусни вечери. По-добре да умра!). Напротив, дори се радвам, защото това ще го убеди, че няма нищо, че не правя нищо лошо. Това е добре за мен, добре е и за двама ни, макар да не е истина. Не мога да му се сърдя, защото знам, че има основателна причина да ме подозира. Давала съм му достатъчно поводи в миналото; и вероятно ще му давам и в бъдеще. Какво да правя, не съм модел на примерната съпруга. Колкото и да го обичам, няма да е достатъчно.
13 октомври 2012, събота
Сутрин
Миналата нощ спах пет часа, най-дългият ми сън от години, и най-странното е, че когато вчера се прибрах, бях толкова разстроена, че очаквах цяла нощ да броя овце. Бях си обещала повече да не го правя, не и след последния път, но когато го видях, си казах, защо не? Няма причина да се въздържам, повечето хора не го правят. Мъжете със сигурност. Не искам да засягам никого, но човек трябва да е честен към себе си, нали? Ето това правя аз, стремя се да съм честна към истинската си същност, същност, която никой не познава, нито Скот, нито Камал, никой.
Вчера след часа по пилатес попитах Тара иска ли да дойде с мен на кино през следващата седмица. После я помолих да ме покрие за вечерта.
– Ще му кажеш ли, че съм с теб, ако се обади? Кажи, че съм в тоалетната и ще се свържа с него веднага щом изляза. После ми се обади, аз ще му звънна и всичко ще е о'кей.
Тя се усмихна, сви рамене и каза "добре". Дори не попита къде ще ходя и с кого. Явно ме харесва и иска да сме приятелки.
Срещнахме се в "Лебеда" в Корли и той нае стая. Трябва да внимаваме, защото могат да ни видят. За него ще е ужасно, ще съсипе живота му. За мен също ще бъде трагедия. Не смея да си помисля какво би направил Скот.
След това поиска да говорим, да му разкажа за младостта си, когато живеех в Норуич. Бях споменавала за този период и преди, но снощи той поиска подробности. Разказах му някои неща, но не и цялата истина. Излъгах го, измислих си какво ли не, описах му всичките мръсни истории, които подозирах, че иска да чуе. Беше забавно. Фактът, че го излъгах, не ме тормози, и без това не мисля, че вярва на всичко казано. А и знам с абсолютна сигурност, че и той ме лъже.
Докато се обличах, той ме наблюдаваше от леглото.
– Това не бива да се случва повече, Меган – каза в един момент. – Знаеш, че не бива.
И беше прав. Не бива, не трябва да го правим повече, знам го, но знам, че ще го направим. Това няма да е последният път, защото няма как да ми откаже. По пътя за дома мислех точно по този въпрос. Ето какво ми харесва най-много в тази работа – властта над другия. Действа ми като наркотик.