Изчезналата е Джес. Няма я от събота. Потърсих повече информация в Гугъл. Новината се появи и в "Уитни Аргъс", но без други подробности. Спомних си, че тази сутрин видях Джейсън или Скот, както се оказа в действителност, да стои на терасата. Гледаше ме и ми се усмихваше. Скочих грабнах чантата, изхвърчах от библиотеката и се оказах на пътя, точно пред черното такси.
– Рейчъл? Рейчъл! – опитва се да привлече вниманието ми докторът. – Приятелката ти дойде да те прибере.
МЕГАН
10 януари 2013, четвъртък
Сутрин
Понякога не ми се ходи никъде. Мисля си, че ще съм най-щастлива, ако не ми се налага да си показвам повече носа навън. В такива дни дори и работата не ми липсва. Искам просто да си стоя на топло и сигурно в рая до Скот и никой да не ни безпокои.
Навън е тъмно и студено, времето е ужасно и това помага. Седмици наред не спира да вали студен и проливен дъжд, следван от воя на вятъра между дърветата, толкова силен, че заглушава тракането на влака. Искам да си остана тук с мъжа си, да гледам телевизия, да ям сладолед, да му се обадя да се върне малко по-рано от работа, за да правим любов в ранния следобед.
По-късно ще трябва да изляза, разбира се, защото днес е срещата ми с Камал. Последния път му разказах за Скот, за всичките си грешки, за провала си като съпруга. Камал казва, че трябва да намеря начин да си осигуря малко радост. Да престана да търся щастието другаде. Вярно е, че го правя, знам и се опитвам да си седя на задника, но в следващия момент се оказвам във вихъра на танца и си казвам: майната му, животът е твърде кратък.
Спомням си времето, когато отидохме с мама и татко на почивка в Санта Маргарита за великденските празници. Тъкмо бях навършила четиринайсет, когато срещнах онзи мъж на плажа. Беше много по-възрастен от мен – на трийсет, може би дори четирийсет, и той предложи на другия ден да ме разходи с лодка. Бен беше с мен, той също беше поканен, но (винаги загрижения за малката си сестричка батко) каза, че не бива да ходим, защото нямал доверие на този тип, мислел, че е долен сваляч. Какъвто си и беше. Но аз се ядосах, защото кога друг път щеше да ни се удаде възможност да се качим на частна яхта? Бен ме уверяваше, че ще имаме много възможности и че приключенията в живота ни тепърва предстоят. В крайна сметка не отидохме. Същото лято Бен изгуби контрол над мотора си и така и не успяхме да се качим на яхта.
Много ми липсва онова време, когато бяхме само двамата – аз и Бен. Тогава бяхме силни и толкова безстрашни!
Разказах на Камал всичко за него, но сега се въртим около друга тема – истината, цялата истина за Мак, за онова което се случи преди и след това. Камал е безопасен, няма да каже на никого заради лекарската тайна.
Но дори и да може, не вярвам, че ще каже нещо. Имам му доверие. Странно е, но онова, което ми пречи да му кажа цялата истина, не е страхът, че ще каже на някого, нито че ще ме съди. Причината е Скот. Струва ми се, че ще го предам! Ако разкажа на другиго нещо, което не съм споделила с него. Като се сетя за всичко, което съм му причинила, за всички други предателства, това би трябвало да е нищо, но за мен не е. За мен това е по-лошо, защото става дума за реалния живот, за нещо, което е част от самата ми същност, а той не го знае.
На тази тема все още мълча, не мога да споделя всичко, което чувствам. Знам, че именно това е смисълът на терапията, но просто не мога. Продължавам да държа нещата в мъгла, лъжа за имената на всички мъже в живота си, всички гаджета и всички бивши, но си казвам, че така трябва, защото няма значение кои са всъщност. Това, което има значение, е как ме карат да се чувствам. Задушена, неспокойна, гладна. Защо не мога да взема онова, което искам? Защо те не могат да ми го дадат?
Понякога могат. Понякога всичко, което искам, е Скот. Ако разбера как мога да задържа чувството, което изпитвам в такива моменти... Ако успея да се съсредоточа върху това щастие... Ако се науча да се наслаждавам на мига, вместо да се питам откъде и кога ще връхлети следващият циклон, всичко ще бъде чудесно.
Вечер
Когато съм с Камал, ми е почти невъзможно да се съсредоточа. Трудно ми е да разсъждавам трезво, когато ме погледне с тези свои очи като на лъв, когато скръсти ръце на скута си и кръстоса дългите си крака. Трудно ми е да не мисля за онези неща, които можем да правим заедно.
Трябва да си събера мислите. Говорим за случилото се след погребението на Бен, когато избягах от дома. Известно време живях в Ипсуич, но не задълго. Там се запознах с Мак. Работеше в някакъв ресторант и ме забра по пътя си към къщи.