– А не мислиш ли, че трябва да имаш?
Свих рамене.
– Може би, но фактът е такъв – нямам нищо против. Той е ревнив, със силно чувство за притежание. Винаги е бил такъв, но това не намалява любовта ми. Някои битки не заслужават усилията ми. Обикновено съм много внимателна! Покривам следите си и не се налага да се разправяме, не този път...
Той тръсна леко глава, но не можах да разгадая жеста му.
– Не мисля, че съм тук, за да ме съдиш – сопнах се аз.
Когато сеансът свърши, го попитах иска ли да пийнем някъде по едно. Каза, че не може тук, моментът не бил подходящ, затова го проследих до дома му. Апартаментът му е малко по-надолу по улицата. Изчаках малко и почуках на вратата му. Когато ми отвори, го попитах: "Сега моментът подходящ ли е?", плъзнах ръка по гърба му, надигнах се на пръсти и го целунах по устните.
– Меган – каза той с мек като кадифе глас. – Недей. Не мога така. Недей.
Това отблъскване и привличане, това желание и въздържание... направо прелест. Не исках да се разделя с това чувство, ужасно много исках да го задържа.
Сутринта станах рано, замаяна, пълна с емоции от пре- живяното. Не можех да остана в леглото – будна, сама, с глава, пълна с мисли за възможностите, от които мога да се възползвам или не. Станах, облякох се и тръгнах. И се оказах тук. Обикалям наоколо и разигравам сцената отново и отново – той каза, тя каза, изкушение, освобождение; да можех само да се установя на едно място, да прилепна някъде, не да гледам настрани. Ами ако никога не намеря онова, което търся? Ако е невъзможно да го постигна?
Студеният въздух реже гърдите ми, върховете на пръстите ми посиняват. Част от мен иска да легне директно тук, между листата, и да се остави в прегръдката на студа. Но няма да го направя. Време е да вървя.
На връщане завивам по Бленам Роуд и още на ъгъла я виждам да идва срещу мен. Бута количката пред себе си и детето като никога не плаче. Вижда ме, кима и ми се усмихна толкова сухо и измъчено, че се отказвам да ѝ върна усмивката. Обикновено се правя на мила и любезна, но тази сутрин се чувствам истинска, чувствам се себе си. Чувствам се лека, сякаш танцувам, и дори и да исках, няма да мога да изиграя ролята на любезна съседка.
Следобед
Следобеда заспах. Събудих се разтреперана от страх. И виновна. Чувствам се виновна. Но не достатъчно.
Спомних си какво стана вечерта, преди да си тръгне, помня как ми каза, че ни е за последен път, че край, повече не можем да го правим. Каза го, докато се обличаше. Закопчаваше си дънките. Аз бях още в леглото и се засмях, защото и миналия път каза, че ни е за последен път, и по-миналия, и още по-миналия. Той ме погледна... Не знам как да опиша този поглед. Не беше гняв, нито презрение. По-скоро... предупреждение.
И сега не си намирам място. Обикалям къщата, не мога да се спра, имам чувството, че докато съм спала, някой е влизал тук. Всичко уж си е на мястото, но атмосферата е различна, сякаш някой е докосвал вещите и ги е местил, и докато обикалям, не ме напуска усещането, че не съм сама, че нещо се кри от погледа ми. Три пъти проверявам френския прозорец към градината, но той е заключен. Божичко, нямам търпение Скот да си дойде. Имам нужда от него.
РЕЙЧЪЛ
16 юли 2013, вторник
71 Сутрин
Аз съм във влака в 8:04, но не отивам в Лондон, а в Уитни. Надявам се там да върна спомените си от онази вечер. Ще сляза на гарата, всичко ще ми се проясни и ще си спомня. Но няма да се обаждам на Том. Неудобно ми е, а и той беше пределно ясен. Не иска да има нищо общо с мен.
Меган все още я няма; изминаха повече от шейсет часа и изчезването ѝ вече се превръща в национална новина. Тази сутрин я прочетох в уебсайта на Би Би Си и в "Мейл онлайн", в другите медии също имаше по няколко думи.
Копирах статиите от Би Би Си и "Мейл" и сега ги нося със себе си. От тях разбрах следното.
Меган и Скот са се скарали в събота вечерта. Един съсед твърди, че е чул викове. Скот признава, че са се карали, но си е помислил, че жена му е отишла да спи при своята приятелка Тара Епстийн, която живее в Корли.
Но Меган не е стигнала до дома на Тара. Приятелката ѝ казва, че за последен път са се видели в петък следобед на курса по пилатес. (Знаех си, че Меган ходи на пилатес.) Според госпожа Епстийн "тя изглеждаше, както обикновено. Беше в добро настроение, искаше да организира нещо специално по повод трийсетия си рожден ден през следващия месец".
Има и свидетел, видял я да отива към гарата в седем и петнайсет в събота вечерта.