Райли се усмихна за момент, после стана сериозна.
– Да, познават се. Меган е гледала известно време детето на семейство Уотсън... – тя погледна към бележките си. – Било е през август и септември миналата година.
Не знам какво да кажа. Не мога да си го представя. Меган в дома ми. С нея. С нейното дете.
– Тази рана на устната ви... И тя ли е от инцидента с таксито онзи ден? – попита ме Гаскил.
– Да. Сигурно съм я прехапала, когато паднах.
– Къде стана този инцидент?
– В Лондон. На Теобалдс Роуд. Близо до "Холбърн".
И какво правехте там?
– Моля?
Защо бяхте в центъра на Лондон?
Свих рамене.
– Вече ви казах – отвърнах хладно. – Съквартирантката ми не знае, че изгубих работата си. Затова всяка сутрин отивам в Лондон, обикалям библиотеките, търся си работа, работя по сивито си.
Райли поклати глава. Вероятно в знак на недоверие. Или на учудване. Как може някой да стигне дотам?
Избутах стола назад, готова да си тръгна. Достатъчно с мъченията. Изкараха ме някаква идиотка, побъркана жена. Дойде време да изиграя коза си.
– Нямам представа защо ми говорите всичко това – казах. – Мисля, че имате много по-сериозна работа, например да разследвате изчезването на Меган Хипуел. Сигурно вече сте говорили с любовника ѝ. – Никой от тях не отвори уста. Просто седяха и ме зяпаха. Не очакваха такова нещо. Не знаеха за него. – Или още не сте разбрали? Меган Хипуел имаше любовник – казах триумфално и тръгнах към вратата. Гаскил ме спря. Придвижи се тихо и изненадващо чевръсто и преди да хвана дръжката на вратата, застана пред мен.
– Мислех, че не познавате Меган Хипуел – каза той.
– Не я познавам – отвърнах и се опитах да мина покрай него.
– Седнете и обяснете – блокира пътя ми той.
Тогава им разказах какво съм видяла от влака, колко често съм наблюдавала Меган да седи на терасата и да се пече на слънце или да пие сутрешното си кафе. Казах им, че миналата седмица я видях с мъж, който очевидно не беше съпругът ѝ и че той я целуна.
– Кога беше това? – попита остро Гаскин. Изглеждаше ядосан, може би защото си мислеше, че е трябвало да го кажа веднага, вместо цял ден да ги занимавам със себе си.
– В петък. Петък сутринта.
– Значи в деня преди да изчезне, сте я видели с друг мъж –обобщи Райли и затвори рязко папката пред себе си.
Гаскил се облегна на стола си, изучавайки лицето ми. Тя беше убедена, че си измислям. Той се колебаеше.
– Можете ли да го опишете? – попита ме той.
– Висок, с тъмна коса...
– Хубав ли беше? – прекъсна ме Райли.
Издух бузи и изпуснах въздуха.
– По-висок е от господин Хипуел. Знам, защото съм ги виждала заедно, имам предвид Джес и... извинете, Меган и Скот Хипуел. Този мъж беше по-слаб, с по-тъмна кожа. Стори ми се, че е азиатски тип.
– Можете да определите етноса му през прозореца на влака? – учуди се Райли. – Много впечатляващо. Между другото, коя е Джес?
– Моля?
– Споменахте някоя си Джес.
Усетих как се изчервявам.
– Не, не съм – поклатих глава.
Гаскил стана от стола и ми подаде ръка.
– Мисля, че това е достатъчно. – Поех ръката му, игнорирах Райли и се обърнах към вратата. – Искам да ви предупредя да не ходите на Бленам Стрийт, госпожо Уотсън. И не се свързвайте с бившия си съпруг, освен ако не е нещо важно. Не доближавайте госпожа Уотсън и детето ѝ.
Във влака по пътя за вкъщи, докато анализирам всички неща, които се объркаха днес, с изненада установявам, че не се чувствам толкова гадно, колкото би трябвало. Замислям се и се сещам защо е така: снощи не съм пила и сега също нямам желание да пия. Така е, защото съзнанието ми е заето – за пръв път от много време – с нещо различно от личното ми нещастие. Имам цел. Или поне имам нещо, което да ме разсейва.
18 юли 2013, четвъртък
Сутрин
Тази сутрин, преди да се кача във влака, купих три вестника. Меган липсва вече четири дни и пет нощи и историята заинтригува всички медии. Очаквано "Дейли мейл" са най-бързи, успели са да намерят нейна снимка по бикини, но освен това са ѝ направили най-подробен профил.
Меган Милс е родена през 1983 година в Рочестър, на десетгодишна възраст тя и родителите ѝ се преместват в Кингс Лин, Норфолк. Меган била умно и отворено дете, талантлива художничка, красива и малко дива. Станала още по-буйна след смъртта на по-големия ѝ брат Бен, с когото били много близки. Той загинал на деветнайсетгодишна възраст в катастрофа с мотоциклет. Тогава Меган била на петнайсет. Три дни след погребението избягала от дома. Арестувана е два пъти – веднъж за кражба и веднъж за проституция. "Мейл" ме информира, че по това време връзката ѝ с родителите била прекъсната напълно. След няколко години и двамата починали, без да се помирят с дъщеря си. (Докато чета, ми става мъчно за Меган. Въпреки всичко тя не е много по-pазлична от мен. И тя е била изолирана и самотна.)