После взех влака за Лондон и отидох в библиотеката. Прочетох всяка статия, свързана със случая, но не научих нищо повече. Потърсих психотерапевти в Ашбъри, но и тук ударих на камък – оказа се скъпо и без гаранции, че наистина помагат човек да възстанови паметта си. Но докато четях историите на хора, твърдящи, че са възвърнали спомените си чрез метода на хипноза, осъзнах, че се боя повече от успешен сеанс, отколкото от провал. Страхувам се не само от онова, което мога да науча за онази събота, но и от друго.
Не знам дали ще мога да понеса глупостите, които може да съм сътворила, думите, които съм казала, и лицето на Том, докато съм го правила. Страхувам се да разпръсна мрака.
Замислих се за Скот. Бих могла да му изпратя още еди имейл, но като че ли няма смисъл. Среща с детектив Гаскил тази сутрин ме убеди, че полицията гледа сериозно на показанията ми и ще ги има предвид. Засега ролята ми в тази история приключи и трябва да се примиря с това. Дано да съм им помогнала, защото не вярвам изчезването на Меган в същия ден, когато я видях с онзи мъж, да е просто съвпадение. Отварям второто кенче джин с тоник и докато гледам веселото подскачане на мехурчетата, с радост установявам, че цял ден не съм мислила за Том. До този момент. Мислих за Скот, за Гаскил, за Б., за мъжа във влака и чак тогава дойде ред на Том. Той зае незавидното пето място. Отпивам с чувството, че все пак имам какво да празнувам. Знам, че ще се оправя, знам, че ще бъда щастлива. Съвсем скоро.
20 юли 2013, събота
Сутрин
Никога няма да се науча. Събуждам се с усещането за грешка, за срам, и веднага разбирам, че съм направила нещо глупаво. Извършвам вечния, ужасен, до болка познат ритуал на припомняне. Какво съм направила този път? Изпратих имейл. Това е.
Снощи по някое време Том влезе в списъка с мъжете, към които проявявам интерес, затова му изпратих писмо. Лаптопът ми се оказва на пода до леглото, стои там и ме обвинява с присъствието си. Ставам и на път за банята стъпвам върху него. Навеждам се, пия вода директно от чешмата и се поглеждам укорително в огледалото.
Днес не изглеждам добре. Но три дни поред без пиене е добро начало и от днес спирам отново. Оставам под душа цяла вечност и постепенно намалявам топлата вода, правя я все по-хладка, докато стане напълно студена. Човек не може да влезе директно под студената струя, прекалено стресиращо е, направо брутално, но ако я изстудява постепенно, дори не забелязва. Студената вода успокоява кожата ми и притъпява болката от раната на главата и над окото.
Взимам лаптопа, слизам долу и си правя чай. Има някакъв, макар и минимален, шанс да съм написала писмо до Том и да не съм го изпратила. Поемам дълбоко въздух и влизам в пощенската си кутия. Виждам, че нямам съобщения, и си отдъхвам, но когато отварям папката с изпратени писма, го виждам. Писала съм му, само че той не ми е отговорил. Засега. Изпратила съм го малко преди единайсет вечерта, вече бях пила няколко часа. Сега адреналинът и еуфорията от алкохола са ме напуснали изцяло и нещата изглеждат ужасно. Отварям писмото и чета:
Би ли казал на жена си да спре да лъже полицията за мен? Доста подло, не мислиш ли? Да се опитва да ми навлече неприятности? Да казва на полицаите, че съм обсебена от нея и от грозното ѝ дете? Кажи ѝ да си гледа своята работа. Да ме остави на мира.
Затварям очи и пускам капака на лаптопа. Цялото ми същество се гърчи. Иска ми се да се смаля, да стана съвсем мъничка, толкова мъничка, че да изчезна. Освен че се свивам от срам, примирам и от страх, защото Том може да покаже писмото в полицията и тогава наистина ще загазя. Ако Ана събира доказателства, че съм вманиачена и искам да си отмъстя, този факт ще бъде ключов за досието ми. И защо ми трябваше да споменавам за детето? Какъв човек трябва да съм, за да го направя? Бога ми, не тая никаква омраза към него – не мога да мразя едно дете, което и да е, да не говорим за детето на Том. Не се разбирам. Не разбирам личността, в която съм се превърнала. Божичко, той сигурно ме ненавижда за това. Аз самата се ненавиждам – ненавиждам тази своя версия, версията, която пише такива писма. Тя няма нищо общо с мен, защото аз не съм такава. Аз не съм хейтърка. Не съм ли?