Ийви се събужда малко преди шест. Ставам, влизам в детската и я вдигам от креватчето. Нахранвам я и я слагам в леглото до мен.
Когато се събуждам отново, Том не е при нас, но чувам стъпките му по стълбата. Тананика си нещо без определена мелодия, "Честит рожден ден, честит рожден ден"... Дори не помислих за рождения си ден. Изключих напълно. Не помислих за нищо, освен да взема малката и да се върна леглото. Усмихвам се, преди да съм се събудила напълно. Отварям очи и виждам, че Ийви също се усмихва, а Том е завързал престилката ми на голо и стои до леглото с поднос в ръце.
– Закуска в леглото за момичето с рождения ден – казва тържествено, оставя подноса на края на леглото и се навел да да ме целуне.
Отварям подаръците. От Ийви получавам прекрасна сребърна гривна, инкрустирана с оникс, а от Том – черен копринен сутиен и бикини. Гледам ги и не мога да спра да се усмихвам. Том идва в леглото и двамата лягаме с Ийви между нас. Малките ѝ пръстчета се увиват здраво около неговия показалец, а аз държа съвършеното ѝ розово краче и имам чувството, че в гърдите ми избухват фойерверки. Невъзможно е човек да поеме толкова много любов.
Малко по-късно, когато на Ийви ѝ писва да лежи, я взимам. Двете слизаме долу и оставяме Том да подремне още малко, защото го заслужава. Развихрям се из кухнята, подреждам, почиствам. Изпивам кафето отвън, на верандата, гледам полупразните влакове по линията и планирам обяда. Днес е прекалено горещо за фурната, но въпреки това ще опека малко месо, защото Том обича говеждо печено, а после може да се разхладим със сладолед. Трябва да изтичам до магазина да взема една бутилка мерло, той обича мерло. Приготвям Ийви, слагам я в количката и двете тръгваме към магазините.
Всички казват, че съм луда, понеже се съгласих да живеем с Том в старата му къща. Но те казваха същото и когато разбраха, че имам връзка с женен мъж с психически нестабилна съпруга. Доказах им, че грешат. Няма значение колко проблеми ни създава бившата, Том и Ийви си заслужават. Обаче за къщата бяха прави. В дни като този, когато слънцето ни следва, докато вървим по малката ни уличка – чиста, с ярка маркировка и усещане за спокойствие, – би могло да е чудесно. Тротоарите ѝ са оживени, пълни с майки като мен, с кучета на каишки и деца в колички. Би могло да е направо идеално. Би могло, ако не се чуват скърцащите спирачки на влаковете. Ако не се налага човек да поглежда встрани, защото когато погледне, погледът му може случайно да попадне на номер петнайсет.
Когато се връщаме, заварвам Том да седи пред компютъра на масата в трапезарията. Обул си е къс панталон, но не е сложил риза и когато се движи, мускулите му играят под кожата. Дори и сега, когато го гледам така, в стомаха ми запърхват пеперуди. Казвам му здрасти, но той е в своя си свят и когато прокарвам пръсти по рамото му, подскача и отваря бързо лаптопа.
– Здрасти – отговаря и става. Усмихва ми се, но изглежда уморен и някак разтревожен.
Без да ме погледне, взима Ийви от мен и това ме стряска.
– Какво? – поглеждам го в очите. – Какво има?
– Нищо – отвръща той и отива при прозореца, подрусвайки Ийви на хълбок.
– Том, какво има?
– Нищо. – След миг се обръща, поглежда ме и аз знаех какво ще каже, преди да отвори уста. – Още едно писмо от Рейчъл.
Поклаща глава и ме поглежда тъжно. Изглежда толкова наранен, че не мога да го понеса. Понякога ми се ще да убия тази жена.
– Какво казва?
Той отново поклаща глава.
– Няма значение. Обичайното... Глупости.
– Съжалявам – навеждам глава. Не питам точно какви глупости е написала този път, защото знам, че не иска да ми каже. Не обича да ме разстройва.
– Няма нищо. Едни и същи небивалици.
– Боже, ще ни остави ли някога на мира? Ще ни остави ли да си живеем живота?
Той идва при мен и с дъщеря ни между нас ме целува.
– Ние си го живеем – казва той. – И сме щастливи.
Вечер
Да, ние сме щастливи. Обядвахме, после се излегнахме на поляната, а когато стана прекалено горещо, влязохме и ядохме сладолед. Том гледа Гран При по телевизията, а ние с Ийви направихме курабийки и тя си хапна добре. Докато гледам, си казвам, че няма по-щастлив човек от мен. Имам всичко, което съм искала. Когато погледна Том, благодаря на Господ, че той ме забеляза и аз се появих в точния момент, за да го спася от онази жена. Накрая тя направо го побъркваше и ако това беше продължило още малко, щеше да го съсипе, да го превърне в нещо, което той не е.
Том качва Ийви горе, време е за къпане. Оттук я чувам как пищи от удоволствие и отново се усмихвам. Усмивката не слиза от лицето ми през целия ден. Измивам съдовете, подреждам хола и вече мисля за вечерята. Предпочитам нещо леко. Странно, преди няколко години никога не бих харесала идеята да си останем вкъщи за рождения ми ден и наместо да празнувам, да готвя цял ден, но сега ми е приятно и мисля, че така трябва да бъде. Да сме си само тримата.