Още треперех, когато Скот ме покани в кухнята и ми предложи чаша чай. Седнах на масата, а той отиде да кипне вода на печката, сложи пакетчето чай в чайника и го остави директно върху плота, мърморейки нещо под носа си. В стаята се носеше остра миризма на антисептик, но самия Скот беше в безобразно състояние – на гърба на тениската си имаше голямо петно пот, дънките му падаха под кръста сякаш бяха прекалено големи за него. Не съм сигурна, че знаеше кога е ял за последен път.
Той сложи чашата с чай пред мен, седна от другата страна на масата и скръсти ръце пред себе си. Тишината веднага се настани между нас и скоро зае цялата стая. Звънна в ушите ми и изведнъж ми стана горещо и неудобно. Умът ми изхвръкна от главата. Нямах представа какво правя там. Защо изобщо отидох? В далечината се чу тракане. Влакът идваше и познатият звук ме успокои.
– Значи... сте приятелка на Меган? – най-после заговори той.
Една буца заседна на гърлото ми, когато чух името ѝ да излиза от устата му. Сплетох здраво пръсти около горещата чаша и се загледах в масата пред себе си.
– Да – отвърнах треперливо. – Познавам я... малко. От галерията.
Той ме погледна с очакване. Стисна челюсти и мускулите около устата му заиграха. Трескаво затърсих правилните думи, но нищо не ми дойде в ума. Трябваше да се подготвя по-добре.
– Имате ли някакви новини? – попитах.
Очите му намериха моите и отново ме обзе страх. Сгреших с този въпрос. Не е моя работа има ли новини или не. Сигурно ще се ядоса и ще ме изгони.
– Не – каза той. – Какво искахте да ми кажете?
Влакът мина бавно покрай къщата и аз погледнах към релсите. Главата ми се замая, имах чувството, че съм излязла от тялото си и се гледам отстрани.
– В писмото си казвате, че искате да ми кажете нещо за Меган – каза той и в тона му се появи нотка на нетърпение.
Поех дълбоко въздух. Чувствах се ужасно. Изведнъж осъзнах, че онова, което имам да кажа, ще влоши още повече нещата за него, ще го нарани.
– Видях я с един мъж – избълвах наведнъж силно и ясно, без никаква подготовка.
Той се взря в мен.
– Кога е било това? В събота вечерта ли? Казахте ли го и на полицията?
– Не. Беше в петък сутринта – казах и раменете му се смъкнаха.
– Но... в петък всичко беше наред. Защо това трябва да е важно? – Мускулите около челюстта му отново заиграха, явно започваше да се ядосва. – Видели сте я... с кого сте я видели? С мъж?
– Да, аз...
– Как изглеждаше той? – продължи с въпросите той, стана и тялото му закри влизащата от прозореца светлина. – Казахте ли в полицията? – попита отново.
– Да, но не съм сигурна, че погледнаха сериозно на думите ми.
– Защо?
– Аз... не... Мислех, че вие знаете.
Той се наведе напред и подпря ръце на масата. Пръстите му се свиха в юмруци.
– Какво искате да ми кажете? Тук ли я видяхте? Какво правеше?
Отново поех въздух.
– Беше... на поляната – заговорих отново. – Точно там посочих към градината. – Тя... видях я от влака.
Недоверието по лицето му беше повече от очевидно.
– Всеки ден взимам влака от Ашбъри за Лондон. Минавам покрай вашата къща. Видях, че е с някого. И това... не бяхте вие.
– Откъде сте толкова сигурна? Петък сутрин... Петък, един ден преди да изчезне.
– Точно така.
– Не бях тук – замисли се той. – Бях на конференция в Бирмингам. Върнах се вечерта.
По високите му скули се появиха розови петна. Скептицизмът му отстъпи място на нещо друго.
– Та, видели сте я с някого на поляната. И...
– И тя го целуна. – Трябваше да изплюя камъчето. Трябваше да му го кажа. – Те се целунаха.
Той се изправи. Все още свити в юмруци, ръцете му се долепиха плътно от двете страни на тялото му. Розовите петна по скулите му се наситиха с цвят, станаха по-ярки.
– Съжалявам – казах. – Много съжалявам. Знам, че е ужасно да чуете такова нещо...
Знам точно колко е ужасно. Седнала срещу него, си спомних с кристална яснота как се почувствах тогава, докато седях в собствената си кухня, през пет къщи оттук, а на стола срещу мен беше Лара, бившата ми приятелка, и дебелото ѝ бебе врещеше в скута ѝ. Спомних си какво изпитах, докато ми казваше колко съжалява, че с брака ми е свършено. Помня и как изпуснах нервите си, докато я слушах. Тя не знаеше нищо за болката ми. Пратих я на майната ѝ, а тя ми каза да не говоря така пред детето ѝ. Оттогава не съм я виждала.