– Как изглеждаше мъжът, с когото сте я видели? – попита Скот, застана с гръб към мен и се загледа през прозореца.
– Беше висок, мисля, че беше по-висок от вас. С тъмна кожа. Приличаше на азиатец. Индиец или нещо подобно.
– И двамата се целуваха тук? В градината?
– Да.
Той въздъхна дълбоко.
– Боже – простена след малко. – Имам нужда от едно питие.
Обърна се и попита:
– Искате ли бира?
Исках, разбира се, нуждаех се отчаяно от една бира, но отказах. Наблюдавах го как вади една бутилка от хладилника, как я отваря и отпива голяма глътка и почти усещах студената течност да се плъзга по гърлото ми; ръката ме заболя от желание да хвана чашата. Скот се облегна на плота, главата му падна на гърдите.
Изведнъж ми стана тъжно. Не помагах с нищо. Само увеличих болката му, направих така, че да му стане още по-трудно. Намесвах се в скръбта му, а това не беше правилно. Не биваше да се срещам с него. Не биваше да го лъжа. Не биваше.
Вече се надигах от стола, готова да си тръгна, когато той заговори:
– Може да е... Знам ли? Това може да е добра новина, нали? Може да означава, че тя е добре. Че просто... – той се засмя кратко и безрадостно – е избягала с някого.
Избърса търкулналата се по бузата му сълза с опакото на ръката си и сърцето ми се сви на малка стегната топка.
– Въпросът е там, че... Не мога да повярвам, че няма да ми се обади. – Той ме погледна така, сякаш знаех отговора. – Нормално е да ми се обади, нали? Тя знае колко ще се безпокоя... колко ще се изплаша за нея. Меган не е такъв човек.
Говореше ми като на човек, на когото можеше да се довери. Като на приятелка на Меган, знаех, че не го заслужава но ми подейства добре. Той отпи друга глътка от бирата и се обърна към градината. Проследих погледа му до малка купчина камъни – дълъг алпинеум, започнат, но недовършен. След миг отново допря бутилката до устата си, но изведнъж спря и се обърна към мен.
– Видели сте Меган от влака, така ли? – попита той. – Просто сте гледали през прозореца и сте я видели? И по каква случайност се е оказала ваша позната.
Атмосферата в стаята се промени. Вече не ме вижда като съюзник, съмняваше се, че заслужавам доверието му. През лицето му премина сянка на съмнение.
– Да. Аз... аз знам къде живее тя – казах и в мига, когато думите излязоха от устата ми, съжалих за тях. – Имам пред вид, където живеете вие. Била съм тук и преди. Преди много време. Затова, когато преминавам с влака оттук, поглеждам за нея. – Той не изпускаше очите ми от поглед. Изчервих се и измънках: – Често съм я виждала отвън.
Той остави празната бутилка на плота, направи две крачки към мен и седна на близкия стол.
– Значи сте я познавали добре? Достатъчно добре, за да ни дойдете на гости?
Кръвта обагри врата ми в червено, основата на гърба ми плувна в пот, а адреналинът скочи до небесата. Не бива да казвам това, нямаше причина да усложнявам лъжата.
– Беше само веднъж, но аз познавам района, някога живеех наблизо. – Той повдигна вежди. – Живеех надолу по пътя. На номер двайсет и три.
Той кимна бавно.
– Там живее семейство Уотсън. Да не сте бившата съпруга на Том?
– Да. Преместих се преди две години.
– Но сте посещавали галерията на Меган?
– Да, понякога.
– И когато сте се виждали... тя споделяла ли е с вас лични неща? За мен например? – впи очите си в моите. Гласът му беше дрезгав, напрегнат. – Или за друг?
Поклатих глава.
– Не, не. Обикновено говорехме общи неща... колкото да мине времето.
Настъпи дълга пауза. Горещината в стаята стана непоносима, всеки ъгъл излъчваше онази остра миризма на антисептик и изведнъж ми прилоша. Силите ме напуснаха. Загледах се в една малка масичка вдясно от мен, отрупана със снимки в рамки. На една от тях беше Меган, усмихваше ми се весело, но и леко укорително.
– Трябва да тръгвам – казах припряно. – Отнех ви достатъчно време.
И веднага станах, но той протегна ръка и ме хвана за китката. Очите му не се откъсваха от моите.
– Не си тръгвайте още – каза тихо.
Отново се отпуснах на стола, но отдръпнах ръката си от неговата. Притесних се, сякаш ме задържаха против волята ми.
– Този мъж... – започна той, – мъжа, с когото сте я видели... мислите ли, че ще го познаете, ако го видите отново?