Чаках дълго, но обвинение не последва. За сметка на това научих повече за Камал – будещ доверие психотерапевт, който узнал тайните и страховете на Меган, спечелил доверието ѝ и после замислил пъклен план, съблазнил я и накрая кой знае какво още ѝ е направил.
Научих също, че е мюсюлманин, босненец, оцелял от военния конфликт на Балканите и избягал в Англия на петнайсет години. Сблъскал се с насилието много млад, изгубил баща си и двамата си по-големи братя в Сърбия. Съден е за домашно насилие. Колкото повече научавах за него, толкова по-ясно ми ставаше, че постъпих правилно; бях права да се обадя в полицията и да им разкажа за него, бях права да е свържа със Скот.
Ставам, слагам халата, слизам бързо долу и включвам те- левизора. Днес нямам намерение да излизам. Ако Кати се върне неочаквано, ще ѝ кажа, че съм болна. Правя си кафе, сядам на дивана и чакам.
Вечер
Към три часа ми писна. Дойде ми до гуша да слушам за оси-гуровки и педофили от седемдесетте, ядосах се, че не казват нищо нито за Меган, нито за Камал, затова отидох да магазина и си купих две бутилки вино.
Вече съм на края на първата, когато най-после се случва. По новините дават нещо ново – подскачащ кадър на полупостроена (или полуразрушена) сграда и експлозии в далечината. В Сирия или Египет, а може и в Судан. Намалявам звука, това не ме интересува. Но в следващия миг на лентата в долния край се изписва, че правителството има проблеми с орязаните пари за правосъдната система, че Фернандо Торес излиза от игра за четири седмици заради разтегнато сухожилие и че заподозреният във връзка с изчезването на Меган Хипуел е освободен, без да му бъдат повдигнати обвинения.
Свалям очилата, грабвам дистанционното и увеличавам звука. Това не може да е вярно. Репортажът за военните действия продължава, кадрите се сменят един след друг! Напрежението ми вдига кръвното, но най-после свършва, връщаме се в студиото и говорителят съобщава:
Арестуваният във връзка с изчезването на Меган Хипуел Камал Абдик е освободен, без да му бъде повдигнато обвинение. Психотерапевтът, лекувал изчезналата жена, беше арестуван вчера, но тази сутрин е освободен, защото според полицията няма достатъчно доказателства за вината му.
След това преставам да слушам. Просто седя с горящи очи и си мисля: "Беше им в ръцете, беше им в ръцете, а те го изпуснаха".
Качвам се горе, но вече съм доста наквасена и не виждам добре екрана на лаптопа, образите са двойни, даже тройни. Мога да прочета нещо само ако закрия едното си око с ръка. Но от това ме заболява главата. Кати се прибира, извиква ме отдолу, но аз ѝ казвам, че не съм добре и вече съм в леглото. Бас държа, че знае, че пия.
Коремът ми е пълен с алкохол. Лошо ми е и не мога да мисля логично. Не биваше да започвам толкова рано. Изобщо не трябваше да пия. Преди един час се обадих на Скот и след няколко минути го набрах отново. Това също не биваше да правя. Но много исках да разбера какви лъжи им е наговорил Камал. И какви глупаци са били, щом са се хванали на въдицата и са му повярвали. Идиоти! Изпуснаха нещата. Тази Райли... тя е виновна. Сигурна съм.
Вестниците също са заблудени. Сега казват, че не е бил съден за домашно насилие, че е станала грешка. Направиха го да изглежда като жертва.
Не ми се пие повече. Знам, че трябва да изсипя остатъка в мивката, защото иначе ще бъде до мен на сутринта и щом стана, ще го гаврътна на екс, а започна ли веднъж, ще искам да продължа, така че трябва да го излея, но няма да го направя. Така ще има причина да се събудя на другия ден.
Заспивам. Изведнъж става тъмно. Някой вика името ѝ. В началото гласът е тих, но става все по-силен. Гневен и нещастен, не спира да повтаря името на Меган. Това е Скот – той страда за нея. Обажда ѝ се отново и отново. Не, това е сън. Хващам се за него, искам да го задържа, но колкото повече се опитвам, толкова повече образът избледнява и се отдалечава.
24 юли 2013, сряда
Сутрин
Буди ме тихо почукване по вратата. Дъждът навън плющи с всички сили; вече минава осем, но все още е тъмно. Kaти отваря лекичко вратата и надниква в стаята.
– Рейчъл, добре ли си? – Забелязва бутилката до леглото ми и раменете ѝ увисват. – Ох, Рейчъл!
Идва до леглото и вдига бутилката. Толкова ме е срам, не мога да си отворя устата.
– Няма ли да ходиш на работа? – пита ме тя. – Вчера беше ли?Не изчаква отговора, обръща се и си тръгва, провиквайки се от коридора: