– Няма нищо.
Той става, качва се в банята и ми налива чаша вода. Връща се и я слага на масата пред мен.
Прочиствам гърло и се опитвам да говоря равно, делово:
– Пробвахме какво ли не. Но не се получи. Това ме срина. Започнах да пия. Знам, че беше непосилно за човек да живее с такава като мен. Том потърси утеха другаде и тя с радост му я осигури.
– Много съжалявам. Аз също искам деца и знам колко е тежко. Меган все казваше, че още не е готова. – Сега е негов ред да избърше сълзите си. – Често се карахме за това.
– За това ли се скарахте в деня, когато изчезна?
Той въздиша, избутва стола назад и става.
– Не – отговаря и се отдалечава от мен. – Беше за друго.
Вечер
Когато се прибирам, Кати ме чака. Стои в кухнята и пие нервно вода.
– Добре ли мина в офиса? – пита ме и свива устни.
Ясно. Разбрала е.
– Кати...
– Днес Деймиън имаше една среща близо до Юстън. На връщане се натъкнал на Мартин Майлс. Те се познават Помниш ли? От дните, когато Деймиън работеше с "Леинг Фънд Мениджмънт". Тогава често работеха с Мартин.
– Кати...
Тя вдига ръка и отпива от водата.
– От месеци не работиш там. От месеци. Чувствам се като идиотка, можеш ли да разбереш? И имаш ли представа как се е почувствал Деймиън? Моля те, моля те, кажи ми, че си намерила друга работа, но просто си забравила да ми кажеш! Моля те, кажи, че не се преструваш, че ходиш на работа! Че не си ме лъгала всеки божи ден! През цялото време!
– Не знаех как да ти го кажа...
– Не си знаела как да ми го кажеш? Ами например "Кати, уволниха ме, защото се напих в работно време"? Как ти се струва това? – при тези думи се свивам като ударена и тя омеква. – Съжалявам. Но наистина, Рейчъл! – Много е мила, няма какво. – Какво правиш по цял ден? Къде ходиш?
– Разхождам се. Понякога ходя в библиотеката...
– Или в някое заведение?
– Понякога да, но...
– Защо не ми каза? – пристъпва тя към мен и слага ръце на раменете ми. – Трябваше да ми кажеш.
– Срамувах се – казвам и се разплаквам. Ужасно е и уни- зително, но не мога да спра. И плача, и плача, а горката Кати ме прегръща, гали косата ми, говори ми, че всичко се нарежа че всичко ще се оправи. Жалка картинка. В този момент се мразя повече от всякога.
По-късно, докато седим двете на дивана и пием чай, тя съставя план за действие. Аз ще спра да пия и ще оправя сивито си. Ще се обадя на Мартин Майлс и ще го помоля за препоръки. И ще престана да пилея пари за безсмислени разходки до Лондон и обратно.
– Честно, Рейчъл, нямам представа как си живяла толкова време по този начин.
Вдигам рамене.
– Сутрин взимам влака в 8:04 и вечер се връщам в 17:56. Това е моят влак. Винаги се качвам на него.
1 август 2013, четвъртък
Сутрин
Нещо покрива лицето ми, пречи ми да дишам и ме задушава. Събуждам се, жадна за въздух и с болка в гърдите. Сядам в леглото с широко отворени очи и забелязвам нещо да се движи в ъгъла на стаята. Една черна точка танцува във въздуха, расте и се уголемява, и в гърлото ми се надига вик. Примигвам няколко пъти и се разбуждам напълно. В ъгъла нима нищо, но лицето ми е мокро от сълзи.
Вече се развиделява, мракът отвън постепенно посивява, изливащият се дни наред дъжд продължава да бие по прозорците. Сърцето ми бие толкова силно, че направо ме боли, няма как да заспя отново.
Не съм сигурна, но мисля, че долу трябва да има малко вино, защото не помня да съм изпразвала втората бутилка. Ако има, ще е топло. Не можах да я оставя в хладилника, защото Кати щеше да я излее. Знам, че отчаяно иска да се оправя, но засега нещата не вървят по нейния план. В коридора има малък шкаф, където държим газовата уредба. Ако е останало нещо, сигурно съм го прибрала там.
Измъквам се в коридора и слизам на пръсти на фона от мъгливата утринна светлина. Отварям шкафа и взимам бутилката. Оказва се разочароващо лека, има не повече от една чаша. Но е по-добре от нищо. Изливам съдържанието в порцеланова чаша за чай – в случай че Кати слезе, може да се престоря, че пия чай – и хвърлям бутилката в кошчето за боклук (като я мушвам под кутията от мляко и празната опаковка от чипс). Отивам в хола, включвам телевизора веднага изключвам звука и сядам на дивана.
Превключвам каналите – всичките дават или детски филмчета, или реклами – но изведнъж разпознавам Корли Ууд, горичката, която се намира надолу по пътя, малко по-далеч от стария ми квартал и съвсем близо до железопътната линия. В Корли Ууд вали проливен дъжд, нивите между дърветата и релсовия път тънат във вода.