Изведнъж Джордж дочу, че красивата девойка от рецепцията се обръща към него.
— Господин Роуланд, нали? Двама господа питаха за вас и искат да ви видят. Двама чужденци. Те са в малката стая в края на коридора.
Малко учуден, Джордж потърси въпросната стая. Двамата мъже, които седяха там, се изправиха и сковано се поклониха.
— Господин Роуланд? Не се съмнявам, господине, че се досещате кои сме.
Втораченият поглед на Джордж се местеше от единия на другия. Говореше по-възрастният от двамата, белокос важен господин, на отличен английски. Другият беше висок, пъпчив млад мъж, с бледо тевтонско лице, което бе станало още по-грозно от силното смръщване.
Малко успокоен, че сред неговите посетители не беше възрастният господин, който бе срещнал на Ватерло, най-учтиво Джордж започна:
— Моля седнете, господа. Радвам се да се запознаем. Какво ще кажете за едно питие?
Възрастният господин вдигна ръка в знак на несъгласие.
— Благодаря, лорд Роуланд, не желаем. Имаме само няколко минути — колкото да отговорите на един въпрос.
— Много мило от ваша страна да ме произведете в лорд. Жалко, че не искате да пийнете нещо. И какъв е този важен въпрос? — попита Джордж.
— Лорд Роуланд, вие напуснахте Лондон в компанията на една дама. Тук пристигнахте сам. Къде е дамата?
Джордж се изправи на крака.
— Не разбирам въпроса — каза студено той, подражавайки колкото може повече на герой от някой роман. — Имам честта да ви кажа довиждане, господа.
— Но вие разбирате. Разбирате прекрасно — извика внезапно по-младият мъж. — Какво направихте с Алекса?
Другият промълви:
— Спокойно, сър. Моля ви да запазите спокойствие.
— Мога да ви уверя, че не познавам жена с това име. Станала е някаква грешка — каза Джордж.
По-възрастният го наблюдаваше внимателно.
— Не може да бъде. Позволих си да прегледам регистъра на хотела. Вие сте се записали като Джордж Роуланд от Роуландс Касъл — изрече сухо господинът.
Това принуди Джордж да се изчерви.
— Малка шега от моя страна — обясни без ентусиазъм той.
— Плитка хитрина. Хайде, нека не говорим със заобикалки. Къде е Нейно Величество?
— Ако имате предвид Елизабет…
Младият мъж се хвърли отново напред, като гневно изрева:
— Безочлив нахалник! Да говориш така за нея.
Другият каза бавно:
— Имам предвид, както много добре знаете, Великата херцогиня на Катония, Анастасия София Александра Мария Елена Олга Елизабет.
— О! — възкликна безпомощно господин Роуланд.
Опита се да си припомни всичко, което е знаел някога за Катония. Доколкото си спомняше, това беше малко царство на Балканите и като че ли се споменаваше нещо за революция, станала там. С усилие се окопити и весело каза:
— Очевидно имаме предвид една и съща личност, само че аз я наричам Елизабет.
— Искам удовлетворение за това. Ще се бием — изръмжа по-младият.
— Да се бием?
— Дуел.
— Никога не участвам в дуели — заяви твърдо господин Роуланд.
— Защо не? — попита с неприятен тон другият.
— Прекалено много се боя да не се нараня.
— Аха! Така ли? Тогава поне ще ви издърпам носа.
Младият гневно се приближи. Трудно беше да се види какво точно стана, но той внезапно описа полукръг във въздуха и се строполи шумно на земята. Изправи се зашеметен. Господин Роуланд приятно се усмихна и отбеляза:
— Както казах, винаги се боя да не се нараня. Поради това си помислих, че е добре да науча жиу-жицу.
Последва пауза. Двамата чужденци гледаха със съмнение този млад, любезен господин. Сякаш изведнъж разбраха, че зад приятното безгрижие в поведението му се таят някои опасни качества. По-младият беше пребледнял от ярост.
— Ще се разкайвате за това — изсъска той.
По-възрастният запази достойнство и рече:
— Това ли е последната ви дума, лорд Роуланд? Отказвате да ни кажете къде е Нейно Височество?
— Аз самият не знам.
— Едва ли можете да очаквате да ви повярвам.
— Опасявам се, че сте недоверчив по природа, господине.
Другият просто поклати глава и когато двамата си тръгваха, промърмори:
— Това не е краят. Ще си говорим пак.
Джордж прокара ръка по челото си. Събитията се развиваха с шеметна бързина. Очевидно беше замесен в първокласен европейски скандал.
— Това може да означава дори нова война — каза си с трепет Джордж, докато обикаляше наоколо, за да види къде беше човекът с черната брада.
За голямо свое успокоение го откри да седи в ъгъла на салона за търговски пътници. Джордж седна в друг ъгъл. След около три минути чернобрадият се изправи и отиде да спи. Джордж тръгна след него, видя го да влиза в стаята си и да затваря вратата. Въздъхна облекчено и промълви: