Джордж скочи вътре. Изчезналият мъж беше оставил вещи наоколо. Сред тях можеше да има нещо, което да хвърли светлина по въпросите, които Джордж си задаваше. Започна да търси, като първо провери съдържанието на смачканата войнишка торба.
Някакъв шум го накара да прекрати търсенето. Беше много слаб, но без съмнение идваше от стаята. Погледът на Джордж се насочи към големия гардероб. Той скочи и рязко отвори вратата. В момента, в който го направи, отвътре изскочи мъж. Двамата се затъркаляха по пода, вкопчени един в друг. Не беше посредствен противник. Всички специални техники на Джордж нямаха особен ефект. Накрая те се пуснаха изтощени и за пръв път Джордж видя кой е неговият противник. Беше ниският мъж с рижавите мустаци.
— Кой по дяволите сте вие? — попита Джордж.
Вместо отговор, другият извади визитка и му я подаде. Джордж я прочете на глас:
— Детектив-инспектор Джералд, Скотланд Ярд.
— Точно така, господине. И ще направите добре, ако ми разкажете всичко, което знаете по въпроса.
— О, така ли? — измънка замислено Джордж. — Знаете ли, инспекторе, мисля, че сте прав. Ще се преместим ли на по-приятно място?
В едно тихо ъгълче на бара Джордж му разказа всичко.
Инспектор Джералд слушаше със симпатия и когато Джордж свърши, отбеляза:
— Съвсем загадъчно, както казвате, господине. Има много, което и аз самият не разбирам, но мога да ви разясня някои неща. Тук съм, за да следя Марденберг (вашия чернобрад приятел). Появата ви и това, че го наблюдавате по такъв начин, събуди подозренията ми. Не можах да преценя каква е ролята ви. Тази нощ се промъкнах в спалнята ви, когато бяхте излезли и задигнах малкия пакет под възглавницата. Когато го отворих и разбрах, че не е онова, което търся, използвах първата възможност да ви го върна.
— Така наистина нещата стават малко по-ясни. Изглежда съвсем съм оплескал работата — рече замислено Джордж.
— Не бих казал, господине. Справихте се необичайно добре за начинаещ. Споменахте, че сте ходили тази сутрин в банята и сте взели онова, което е било скрито зад перваза?
— Да, но то е само едно любовно писмо. По дяволите, нямах намерение да се ровя в личния живот на бедния човечец — промърмори мрачно Джордж.
— Имате ли нещо против да го погледна, господине?
Джордж извади от джоба си прегънато писмо и го подаде на инспектора. Последният го разгърна.
— Така е, господине. Но ми се струва, че ако се съединят с линии и-тата, написани с точици, се получава нещо друго. Дявол да го вземе, господине, това е план на отбранителните укрепления на пристанището на Портсмут.
— Какво?
— Да. От известно време следим този господин. Но той беше прекалено хитър за нас. Има една жена, която върши повечето черна работа.
— Жена? Как се казва? — попита тихо Джордж.
— Наричат я с много имена, господине. Най-често Бети Брайтайз. Тя е изключително красива млада дама.
— Бети… Брайтайз. Благодаря ви, инспекторе — каза Джордж.
— Извинете, господине, но не изглеждате добре.
— Не съм добре. Много съм зле. Фактически смятам, че е най-добре да хвана първия влак обратно за града.
Инспекторът си погледна часовника.
— Опасявам се, че ще е пътнически влак, господине. По-добре изчакайте експреса.
— Няма значение. Никой влак не може да е по-бавен от този, с който пристигнах вчера — отвърна мрачно младежът.
Настанен отново в първокласно купе, Джордж спокойно преглеждаше новините за деня. Внезапно се изправи и се взря в листа пред себе си.
„Вчера в Лондон се състоя романтична сватба. Лорд Роланд Гей, втори син на маркиз Аксминстер, се ожени за Великата херцогиня Анастасия от Катония. Церемонията беше пазена в пълна тайна. След въстанието в Катония Великата херцогиня живее в Париж с чичо си. Запознала се с лорд Роланд по време на службата му като секретар в британското посолство в Катония и връзката им датира от тогава.“
— О! Но…
Господин Роуланд не можеше да измисли нищо достатъчно силно, за да изрази чувствата си. Продължаваше да се взира в празното пространство. Влакът спря на малка гара. Една жена се качи и седна срещу него.
— Добро утро, Джордж — каза мило тя.
— О, небеса! Елизабет! — извика Джордж.
Тя му се усмихна. Беше, ако това е възможно, по-хубава от всякога. Джордж се хвана за главата и възкликна:
— Вижте. За Бога, кажете ми. Вие Великата херцогиня Анастасия ли сте или сте Бети Брайтайз?
Тя се взря в него.