— Нито една от тях. Аз съм Елизабет Гей. Сега мога да ви разкажа всичко. И освен това трябва да ви се извиня. Виждате ли, Роланд (това е брат ми) беше влюбен в Алекса.
— Имате предвид Великата херцогиня?
— Да, така я нарича семейството. Е, както ви казах, Роланд беше влюбен в нея и тя в него. После дойде революцията. Алекса беше в Париж и тъкмо щяха да уредят всичко, когато се появи старият Стюрм, канцлера, който настояваше да отведе Алекса и да я накара насила да се омъжи за принц Карл, неин братовчед, ужасен пъпчив младеж…
— Мисля, че съм го виждал — вметна Джордж.
— Когото тя просто мрази. Възрастният принц Узрик, нейният чичо, й забрани да се среща с Роланд. Затова тя избяга в Англия и аз дойдох в града, за да я посрещна. Изпратихме телеграма на Роланд, който беше в Шотландия. И точно в последната минута, когато отивахме с такси към Отдела за сключване на бракове, с кого мислите се срещнахме лице в лице? В друго такси беше старият принц Узрик. Той, разбира се, ни проследи и не можехме да измислим какво да предприемем, тъй като щеше да направи ужасна сцена. Все пак той й е настойник. После ми дойде брилянтната идея да си разменим ролите. Днес на практика не можеш да видиш нищо от едно момиче, освен върха на носа му. Сложих си червената шапка на Алекса и облякох кафявото й наметало, а тя — моето, което е сиво. После наредихме на таксито да тръгне към Ватерло. Там аз се измъкнах и забързах към гарата. Старият Узрик последва червената шапка, както очаквахме, без да се замисли за другата пътничка, сгушена в таксито. Разбира се, не биваше да вижда лицето ми. И така аз хукнах към купето ви и се оставих на вашата милост.
— Това го знам добре. А продължението на историята? — подкани я Джордж.
— Знам. Точно за това трябва да се извиня. Надявам се да не ми се сърдите много. Виждате ли, толкова силно желаехте това да е истинска загадка, както в книгите, че не можах да устоя на изкушението. На перона избрах един случаен мъж, който изглеждаше доста съмнително и ви казах да го проследите. А след това ви дадох пакета.
— Съдържащ годежен пръстен.
— Да. Двете с Алекса го купихме, тъй като Роланд щеше да пристигне от Шотландия точно преди сватбата. И аз, разбира се, знаех, че докато се върна в Лондон, на тях вече нямаше да им е нужен. Щеше да се наложи да използват фалшива халка или нещо подобно.
— Разбирам. Точно както всички загадки, толкова е просто, когато я разгадаеш! Позволете ми, Елизабет… — рече Джордж и свали ръкавицата от лявата й ръка. Въздъхна облекчено, като видя, че на безименния пръст няма нищо. После отбеляза: — Всичко е наред. В края на краищата халката няма да е излишна.
— О! Но аз не знам нищо за вас — възропта девойката.
— Вече знаете колко съм мил. Между другото, току-що осъзнах, че вие сте лейди Елизабет Гей.
— О, Джордж! Сноб ли сте?
— Всъщност да. В голяма степен. Най-хубавият ми сън беше този, в който крал Джордж взе половин крона2 на заем от мен, за да изкара уикенда. Но аз си мислех за чичо си. Този, който ме изгони. Той е ужасен сноб. Когато разбере, че ще се оженя за вас и че ще имаме титла в семейството, веднага ще ме направи свой партньор!
— О, Джордж! Той много богат ли е?
— Елизабет, вие користолюбива ли сте?
— Много. Обожавам да харча пари. Но си мислех за баща си. Пет дъщери, пълни с хубост и синя кръв. Той просто копнее за богат зет.
— Хъм — изсумтя Джордж. — Ще бъде една от онези сватби, благословени от небето и одобрени на земята. В Роуландс Касъл ли ще живеем? Със съпруга като вас сигурно ще ме направят кмет. О, Елизабет, скъпа! Това вероятно противоречи на правилника на железопътната компания, но аз просто трябва да ви целуна!