— Какви лами, какви змейове! — викнал тоя с топуза. — Страхливци сте вие, и това си е! Я ме вържете, па дръжте хубаво въжето и ме спущайте! И чак когато усетите, че поклатя три пъти въжето, тогава ме изтеглете!
Вързали ловеца и го спуснали. Той стигнал долната земя. Развързал се и тръгнал да види къде се намира. Гледал и се чудел: едно поле равно, широко и зелено, само цветя и трева. Цветя, каквито нямало на горната земя, и трева — висока до пояс. А по-натам — високи, хубави дървета, птици пеят. Той гледал и се чудел:
— Къде съм попаднал? И тука грее слънце като горе. И тука зреят плодове, пеят птици, растат буйни дървета и хубави дъхави цветя. Кой да си помисли, че под тая планина имало земя, по-хубава от нашата!
Юнакът стиснал до едни високи дървета и отведнъж видял три моми, че плачат над един пресен гроб. Щом го видели, скочили и се разтреперали от страх.
— Не бойте се, хубави девойки! Не съм дошъл да ви убивам, ами да ви взема със себе си; ние сме трима побратими, а вие — три сестри; всеки от нас ще си вземе за жена по една от вас. Ако се спуснете да бягате, ще ви стигна: няма да ми убегнете! Елате по-хубаво с добро!
И той повел момите към въжето. Вързал най-напред най-старата и заклатил въжето три пъти; ония отгоре го изтеглили. Гледат: една хубава мома. Почнали да се карат кой от двамата да я вземе: толкова им се харесала. Единият викал:
— Моя ще бъде, защото аз въртях чекръка.
Другият викал:
— Моя ще бъде, защото аз дърпах въжето нагоре: мене ми беше по-тежко.
Тогава момата рекла:
— Долу стоят сестрите ми. Пуснете въжето, та ги изтеглете, или вържете мене, та ме спуснете, защото аз не се деля от сестрите си.
Едва тогава двамата побратими си спомнили, че има още две моми. Пуснали въжето, юнакът вързал по-малката сестра и те я изтеглили из дупката. Тя била по-хубава от сестра си. Побратимите забравили първата и почнали да се карат за тая.
Карали се, докато двете сестри им се примолили да спуснат въжето, за да изтеглят и най-малката им сестра.
Теглили, теглили, изтеглили я. Но тя била най-хубава от трите и побратимите почнали да се карат сега за нея. И единият искал да я вземе, и другият. А тя рекла:
— Юнаци, когато останах сама на долната земя, след като бяхте изтеглили сестрите ми, юнакът, който ги беше вързал с въжето една по една, ме прегърна и запита искам ли да му стана жена. Аз му казах, че искам. Недейте се кара за мене: аз няма да бъда на никого от вас, защото съм дала дума на другаря ви. Пуснете въжето, та изтеглете юнака: нека той отсъди коя чия ще бъде!
Но побратимите не искали и да чуят. Единият викал: „Моя ще бъде!“ и я дърпал към себе си, а другият настоявал: „Не, моя ще бъде!“ — и го блъскал, за да му я отнеме, а юнакът в долната земя чакал да му спуснат въжето, но никакво въже не се показвало.
Стъмнило се, юнакът все чакал, но побратимите му не спуснали въжето. Той преспал там, дето бил, защото не знаел накъде да върви в тъмнината. Като изгряло слънцето на сутринта и въжето още не се показвало, момъкът разбрал, че другарите му са го излъгали, та няма защо да седи напразно да чака. Тръгнал по ливадите, накъдето му видят очите; ходил цял ден, ял овошки, но никъде не видял извор, поточе или река; жаден бил, а нямало вода за пиене. Никъде по пътя си не срещнал село или град; дори не можал жив човек да види — да го запита на коя земя се намира. Тъй вървял юнакът и по мрачина, докато капнал от умора. Стигнал най-сетне до един извор, навел се над него, но не можал да види вода. „Тоя извор ще да е сух“ — помислил и понеже бил много уморен, легнал до извора да спи. В сухия извор се събирали по среднощ на приказка дяволите. И тая нощ се събрали, глъчката им била толкова голяма, че момъкът се събудил, но като чул страшни гласове, престорил се пак на заспал. Един стар дявол рекъл:
— Ей сега, като минавах отгоре, за да вляза тук, прескочих един заспал човек. Той не е като тукашните. Знаете ли го отде е?
Един млад се обадил:
— Аз го видях преди един ден как влизаше през пропастта от горната земя в долната.
— Малко знаеш — обадил се друг. — Аз знам, че на него е съдено да убие халата, която не дава на тукашните хора да си наточат вода от езерото.
— Знаеш зер — присмял му се старият дявол. Как ще убие халата, когато тя е с четиридесет глави? Толкова големи юнаци е затрила вече. Отрежат ли й една глава, наместо нея мигом израстват десет.
— Ще я убие рекъл пак оня. — Ако я удари в тила, зад четиридесетте глави, тя няма вече и да шавне.