Като че ли единственото свястно нещо във Флорида бяха дрогите, които се намираха лесно и бяха евтини, и повечето имаха промишлена мощност. Понякога тя си представяше, че миризмата на белина е миризмата на един милион лаборатории за дрога, които готвят заедно някакъв немислим коктейл, пълен с молекули, които шибат с мъничките си опашчици, нетърпеливи за улицата и съдбата си.
Тя сви надолу от Авенюто, покрай редица нелицензирани сергии за храна. Стомахът й започна да къркори от миризмата, но тя не смееше да яде улични храни, поне ако не й се наложи, и надолу в пазарчето имаше редовни сергии, които щяха да приемат пари в брой. Някой свиреше на тромпет на асфалтовия квадрат, който някога беше бил паркинг, игриво кубинско соло, което отскачаше изкривено от бетонните стени, умиращи ноти, изгубени в сутрешния шум на пазара. Уличен евангелист беше вдигнал високо ръце, и бледен размит Исус копираше жестовете му във въздуха над него. Прожекционният апарат беше монтиран в сандъка, на който беше застанал той, и на гърба му имаше раница от изкуствен плат с батерии вътре и два високоговорителя, които стърчаха над раменете му като безлики хромирани глави. Евангелистът се намръщи при вида на Исус и настрои нещо на колана си. Исус премига, позеленя и изчезна. Мона се разсмя. В очите на мъжа проблясна Божи гняв, и в набраздената му буза запулсира мускулче. Мона зави наляво, между редовете продавачи на плодове, натрупали портокали и грейпфрути на пирамиди по очуканите си метални колички.
Тя влезе в ниско, подобно на пещера здание, което даваше подслон на по-постоянни търговци: продавачи на риба и пакетирани храни, евтини домакински потреби, и гишета, сервиращи една дузина видове топла храна. Тук, на сянка, беше малко по-хладно и по-спокойно. Тя намери подобие на бар с шест високи табуретки и зае едната. Готвачът китаец я заговори на испански; тя поръча с посочване. Той й донесе супа в пластмасова купа; тя му плати с най-малката от банкнотите, той й върна осем мазни картонени жетона. Ако Еди наистина смяташе да се махат, тя нямаше да може да ги използва; ако останеха във Флорида, винаги щеше да може да си намери място за хапване. Тя поклати глава. Ще се изпарявам оттук, задължително. Бутна износените жълти кръгчета обратно през боядисания тезгях.
— Задръж ги.
Готвачът ги прибра някъде с безизразен поглед. В ъгъла на устата му висеше синя пластмасова клечка за зъби.
Тя взе вилица от стъклената чаша на гишето и измъкна сгънат лист зеленчук от супата. Някакъв костюмар я гледаше от прохода зад тенджерите и пещите на готвачите. Костюмар, който се пънеше да изглежда някакъв друг, с бяла тениска и слънчеви очила. Като че ли си им личи повече по стойката, отколкото по другите неща, мислеше си тя. Тоя имаше обаче също и такива зъби, и подстрижка, само дето беше с брада. Правеше се, че се оглежда наоколо, като че ли пазарува, с ръце в джобовете. Устата му беше свита в нещо, дето той сигурно си мислеше, че е разсеяна усмивка. Беше готин, тоя костюмар, поне каквото се виждаше от него зад очилата и брадата. Тя се размърда неспокойно на столчето. Свалянето беше законна работа, само че ако го правиш както трябва, ако имаш данъчен чип и там всичко. Тя внезапно се сети за парите в джоба си. Загледа се в ламинираното разрешение за търговия с храна, закачено на тезгяха. Когато отново вдигна поглед, той беше изчезнал.