— Вижте, сестро, вижте само колко е хубава! Как черното було подчертава белотата на нейния тен! Колко й отива подбрадникът! Как закръглява лицето й! Как оформя бузите! Как тази дреха подчертава талията и ръцете й!…
Почти не ги чувах, бях отчаяна. Трябва да призная обаче, че когато останах сама в килията си, аз си спомних техните ласкателства; не се стърпях и ги проверих в своето малко огледало — стори ми се, че не бяха съвсем неуместни. Има установени почести, свързани с този ден. В моя случай бяха ги пресилили, но мен те малко ме трогнаха; престориха се, че са убедени в противното, и ми го казаха, макар да беше ясно, че не е така. Вечерта, след молитвата, игуменката дойде в моята килия.
— Наистина — каза ми тя, след като ме поразгледа — не зная защо изпитвате такова отвращение към тази дреха; тя ви стои много добре и вие сте очарователна. Сестра Сюзан е една много красива монахиня; това ще накара всички да ви обичат повече. Я да видя, походете малко… Не се държите достатъчно изправена, не бива да се прегърбвате така…
Тя поправи положението на главата, краката, ръцете, талията ми. Това бе почти като урок на Марсел1 по изящно манастирско държане, защото всяко съсловие си има свои правила. След това тя седна и ми каза:
— Добре, а сега нека поговорим сериозно. И така ние спечелихме две години: вашите родители могат да променят своето решение. Самата вие може би ще предпочетете да останете тук, когато те поискат да ви вземат: такава вероятност съвсем не е изключена.
— Госпожо, не вярвайте на такова нещо.
— Вие дълго време бяхте между нас, но още не познавате живота ни; той несъмнено има своите несгоди, но има и приятни страни…
Вие, разбира се, се досещате за всичко, което тя прибави за света и за манастира. То е писано навсякъде и навсякъде по един и същи начин; защото, слава богу, мен ме накараха да прочета всичките неразбории, съчинени от монасите в полза на тяхното положение, което те добре познават и ненавиждат, против света, който обичат и оплюват, без да познават.
Няма да ви разказвам в подробности периода на своето послушничество; ако той се спазваше с цялата си строгост, човек не би устоял, но това е най-спокойното време от манастирския живот. Майка на послушничките става най-великодушната монахиня, която успеят да намерят. Нейната наука е да крие от вас всички тръни на монашеския сан; това е един курс по прелъстяване — най-хитро измислено и най-пригодено към целта. Тя сгъстява мрака, който ви заобикаля, тя ви люлее, тя ви приспива, тя ви омайва. Нашата се зае с мен особено старателно. Не мисля, че има млада и неопитна душа, която да устои на това гибелно изкуство. Светът извън манастирските стени има своите пропасти, но аз не мисля, че човек попада в тях по един толкова лесен наклон. Ако се случеше да кихна два пъти подред, мен ме освобождаваха от работа, от черква, от молитва; лягах по-рано и ставах по-късно, за мен канонът преставаше да действува. Представете си, господине, имаше дни, в които аз мечтаех за момента, когато ще се пожертвувам. Всяка неприятна история, случила се в обществото, веднага стига до нас, обсъжда се: истинските се пренагласят, измислят се такива, каквито не са ставали въобще, а после следват безкрайни славословия и благодарствени молитви към бога, който ни е опазил далеч от тези унизителни произшествия. И все пак времето, което аз понякога в желанието си исках да ускоря, наближаваше. Тогава аз станах замислена, чувствувах как моето отвращение се събужда и нараства. Доверявах тези свои чувства на игуменката или на майката на послушничките. Тези жени знаят много добре да отмъстят за неприятността, която им причинявате: защото не мислете, че лицемерната роля, която играят, и глупостите, които са принудени да ви повтарят, ги забавляват. В края на краищата за тях всичко това става така изтъркано и досадно! Но те се примиряват, и то заради хилядата жълтици, които се падат на манастира. Ето важната причина, поради която те лъжат цял живот и подготвят на тези млади невинни девойки отчаяние за четиридесет, за петдесет години, а може би и вечна гибел. Защото сигурно е, господине, че от сто монахини, които умират, преди да са навършили петдесет години, и стоте без изключение са обречени на вечни мъки, без да броим онези, които преди това полудяват, видиотяват се или побесняват.