— Подозирах го — отговорих аз веднага.
— Преценете сега, госпожице, обмислете, отсъдете сама дали майка ви може, без съгласието, пък дори и със съгласието на господин баща ви, да ви постави наравно с деца, на които вие не сте сестра; дали може да признае на господин баща ви нещо, за което той и без това има твърде сериозни подозрения.
— Но, господине, кой е баща ми?
— Госпожице, това не ми довериха. Съвсем сигурно е — прибави той, — че вашите сестри са изключително привилегировани в сравнение с вас и че са били взети всички възможни мерки както при сключването на договорите за техните женитби, така и чрез промени в състава на имуществата — допълнителни условия, завещания и други средства, за да бъде сведен до нищо вашият законен дял в наследството, в случай че някой ден вие се обърнете към правосъдието, за да си търсите правата. Ако загубите родителите си, не ще намерите почти нищо. Отказвате да отидете в манастира, но може би един ден ще съжалявате, че не сте там.
— Това не е възможно, господине, аз нищо не искам.
— Вие не знаете какво значи тегло, работа, нищета.
— Зная поне цената на свободата и тежестта на едно звание, към което нямам никакво влечение.
— Казах ви всичко, което имах да ви казвам; сега вие сама, госпожице, ще трябва да разсъдите…
След това той стана.
— Господине, още един въпрос.
— Колкото обичате.
— Моите сестри знаят ли това, което ми съобщихте?
— Не, госпожице.
— Но тогава как са се решили да лишат сестра си от всичко? Защото те мислят, че съм тяхна сестра.
— О, госпожице, интересът, интересът! Как иначе биха намерили такива добри партии. Всеки на този свят мисли за себе си и не ви съветвам да разчитате на тях, ако ви се случи да загубите родителите си; бъдете сигурна, че те ще ви оспорват и последната стотинка, и най-малкото, което бихте могли да разделите с тях; те имат много деца. Този предлог ще бъде достатъчно почтен, за да ви докарат до просешка тояга, а освен това те вече не могат нищо, мъжете им вършат всичко. Ако у тях се появи някакво съчувствие, дребните помощи, които биха ви оказали без знанието на своите съпрузи, биха се превърнали в източник на домашни разпри. Аз непрекъснато виждам такива неща или във връзка с изоставени деца, или дори със законни деца, които получават помощ за сметка на домашния мир. А освен това, госпожице, хлябът, който получаваш по такъв начин, е много горчив. Ако ми вярвате, вие ще се сдобрите със своите родители — ще сторите онова, което майка ви очевидно очаква от вас: ще приемете монашеското звание. На вас ще ви осигурят една малка издръжка, благодарение на която животът ви ще бъде ако не щастлив, то поне поносим. Впрочем няма да скрия от вас, че явният отказ на вашата майка да се грижи за вас, упоритостта, с която иска да ви направи монахиня, и други някои обстоятелства, за които не се сещам вече, но които навремето узнах, са произвели върху вашия баща абсолютно същия ефект, както и върху вас; вашият произход за него бе подозрителен, а сега вече не е; и без да знае подробности, той е сигурен, че вие сте негово дете само по силата на закона, който признава съпруга за баща на децата. Хайде, госпожице, вие сте добра и умна; помислете върху всичко, което току-що научихте.
Станах и заплаках. Видях, че и той самият бе трогнат. Той вдигна бавно поглед към небето и ме отведе към вратата. Слугинята, която ме бе придружила, отново тръгна с мен; качихме се в колата и се върнахме в къщи.
Беше късно. През една част от нощта аз дълго мислих върху онова, което току-що бях научила. Продължих да мисля за него и на следващия ден. Аз нямах баща; скрупулите бяха ме лишили и от майка. Бяха взели мерки да не мога да претендирам за правата на законна наследница, наложили ми бяха суров домашен затвор. Никаква надежда, никакви възможности. Може би ако бяха говорили с мен по-рано, след като бяха настанили сестрите ми, ако бяха ме задържали вкъщи, където продължаваха да идват хора, би се намерил човек, комуто моят характер, моята духовитост, външният ми вид и качествата ми биха се сторили достатъчна зестра. Това все още бе може би възможно, но демонстрацията, която бях направила в манастира, затрудняваше подобно решение. Хората не могат да си представят, че една девойка на седемнадесет или осемнадесет години може да се държи по такъв начин, ако не притежава необикновена твърдост. Мъжете много хвалят това качество, но ми се струва, че охотно се примиряват с липсата му у жените, които ще направят свои съпруги. И все пак трябваше да опитам тази възможност, преди да мисля за друг изход. Реших да разкрия всичко пред майка си, помолих да разговарям с нея и тя се съгласи.