— Бил е Ренуик, сър — каза Дженифър. — Той е в дъното на всичко.
Корбет озадачено сбърчи чело.
— Хари Ренуик? — Едва не се изсмя, сякаш вероятността за това беше абсурдна.
Том уверено кимна.
— Той ни е настройвал един срещу друг.
Корбет присви очи и недоверието му се превърна в непоколебима решителност.
— Разкажете ни каквото знаете и ще предприема някакви действия. Не може да е отишъл далеч. — Обърна се към двама от хората си и бързо като картечница им даде инструкции, после отново погледна Том. В очите му се четеше целеустременост.
— Мисля, че тези неща са ваши. — Том взе тънкото метално куфарче от бюрото и му го даде.
— Благодаря. — Корбет щракна ключалката и кимна. — Да видим дали този път ще съумеем да ги опазим.
82.
Хотел „Сен Мари“, Четвърти район, Париж
30 юли — 20:42
Прозорците на хотела бяха отворени и в стаята достигаше същата опияняваща смесица от смях, мотори „Веспа“ и потракване на съдове като през предишните два дни. Том беше сам. Дженифър беше отишла в друг хотел, при Корбет и останалите агенти на ФБР.
Не я обвиняваше, че се е присъединила към тях. Несъмнено трябваше да бъде разпитана, а и Корбет щеше да иска да знае подробности за всичко, което се беше случило през последните няколко дни. Том поне й вярваше, че ще разкаже историята от неговата гледна точка и ще приведе доводи в негова полза. Той беше изпълнил своята част от сделката, с изключение на случката в Амстердам, но знаеше, че Дженифър няма да спомене за това.
На вратата се почука. Том стана и отвори. На прага стоеше Дженифър. Той се вторачи недоумяващо в нея.
— Може ли да вляза?
— Да. Разбира се. Извинявай.
Тя влезе и седна на ръба на леглото — единствената солидна мебел в стаята.
— Просто не те очаквах. Как вървят нещата? — Том остана до вратата. — Изненадан съм, че са те пуснали.
— Всъщност не са, но ме побъркаха да ми задават едни и същи въпроси стотици пъти. Затова реших да дойда и да видя познато лице.
— Радвам се. Как е Корбет?
— Страшно се ядоса, че ми е уредил вечерята с Ренуик, но иначе е добре. Взел е Ренуик на прицел. Дори смята да изпрати федерални специални части да го търсят. Възнамерява да те види утре, за да обсъдите сделката и как точно ще бъде осъществена. Предполага, че няма да искаш да отидеш в американското посолство, затова предлага едно място — Дома на инвалидите. Каза, че го знаеш.
Том кимна, но не помръдна.
— Ти ще бъдеш ли там?
— Разбира се.
— Интересна забележителност. Заслужава си да се посети. Трябва да си вземеш пътеводител.
Дженифър кимна. Настъпи неловко мълчание.
— Не беше необходимо да идваш чак дотук, за да ми го кажеш — отбеляза Том. — Можеше да се обадиш по телефона.
— Знам, но исках да дойда.
Той се усмихна доволно.
— Наистина ли ти липсвах, агент Браун?
Тя наведе глава.
— Може би малко.
Том протегна ръка и заключи вратата. Дженифър го погледна и се усмихна.
83.
Домът на инвалидите, Париж, Франция
31 юли — 13:22
По обяд на другия ден беше страхотна жега. Дженифър се зарадва, когато се измъкна от омарата от отходни газове, мина под сводестия вход и влезе в огромния хладен вътрешен двор на Дома на инвалидите. Беше подранила за срещата с Боб и Том, но не обичаше да закъснява.
Мисълта за Том донесе горещи спомени за дългата нощ, която бяха прекарали заедно. Тя се изненада колко силно го желае. И колко много се нуждае от отпускане. Разсъждаваше обаче реалистично. Знаеше, че връзката им едва ли ще продължи. И че никой не може да го обвърже, макар да усещаше, че той иска точно това.
Погледна старинната сграда и прелисти пътеводителя, който си беше купила от магазина за сувенири в хотела.
„Домът на инвалидите е най-големият комплекс от паметници в Париж. Построен е през 1670 година за военна болница и казарма от Луи XIV, Краля — слънце. Днес там се намира Военният музей и тялото на императора Наполеон Бонапарт, пренесено през 1840 година от остров Света Елена и положено под величествения позлатен купол на църква «Сен Луи», една от най-известните забележителности на Париж. За гробницата не е пестено пространство и тленните останки на Наполеон лежат в шест ковчега — железен, махагонов, два оловни, абаносов и от червен порфир, всички поставени върху пиедестал от зелен гранит“.