Не знаеше чии са имената, но й звучаха внушително и героично. Определено повече от Браун. Или Корбет. Тя се намръщи. Къде беше той? Не му беше присъщо да закъснява.
В отсрещния край имаше грамаден олтар от черен мрамор с позлатени листа, а зад него проблясваше стъклена стена, която разделяше гробницата от помещението за войници в двойната църква. Под купола се виеше ниска мраморна балюстрада. Дженифър се приближи и видя, че подът там е махнат. На неговото място беше поставен огромен саркофаг със спираловидни елементи от червен камък върху зелен пиедестал.
Дженифър се наведе над балюстрадата и погледна надолу. На пода около ковчега бяха инкрустирани имената на най-големите победи на Наполеон. Всичко беше обкръжено от бяла мраморна колонада. А когато очите й се приспособиха към светлината, видя неясен силует в сенките на колоните.
Подметка на обувка. Крак на мъж.
Хукна към олтара в задната част на църквата и слезе по стълбите, водещи към долното ниво. Макс, свръзката й от ЦРУ в Лондон, лежеше неподвижно на пода на тесния коридор между стъпалата и колонадата. Беше прострелян в гърдите. Дженифър вдигна клепачите му, разбра, че е мъртъв, и го прескочи. Сърцето й биеше като обезумяло.
А в следващия миг видя Корбет от другата страна на колонадата. Беше се отпуснал на пода, главата му беше цялата в кръв.
84.
13:36
Дженифър извика, хвърли се към него, обърна го и допря пръсти до сънната му артерия, търсеше пулс.
Корбет беше жив. Слава богу! Имаше дълбока рана, но дишаше.
— Сър, чувате ли ме? Аз съм, Браун.
Корбет отвори очи и изстена. Тя наведе глава и доближи ухо до устата му.
— Монетите. Той взе монетите.
Корбет лежеше на входа на малката стая, от която се излизаше към колонадата. Вътре имаше мраморна статуя — Наполеон, в цялото си императорско величие. На пода пред паметника беше поставена ваза с цветя. Дженифър натопи носната си кърпа във водата и я даде на Корбет. Той — беше се надигнал и се бе опрял на рамката на вратата — я взе и почна да попива кръвта от лицето си.
— Какво стана? — тихо попита Дженифър и приклекна на пода срещу него.
Той озадачено поклати глава. Гласът му беше слаб, лицето — мъртвешки бледо. Изглеждаше ужасно състарен.
— Не знам. Всичко стана много бързо. Реших да огледам наоколо, докато ви чакам. Той ме удари в гръб. Зърнах лицето му, докато падах. Беше Ренуик.
— Ренуик? Сигурен ли си?
Корбет кимна.
— Познах го. Няма съмнение. — Закашля се.
— А монетите?
— Бяха в джоба ми. Но сега ги няма — разочаровано отвърна той. — Реших, че ако взема Макс, всичко ще е наред и няма да е опасно. И през ум не ми мина, че някой ще…
— Ще повикам лекар. — Тя се изправи, извади мобилния телефон от чантата си и го отвори, но преди да набере номера, спря.
— Между другото, защо Кларк е тук?
— Кой?
— Кларк, британското ченге. Видях го навън. Ти ли го повика?
Корбет смъкна кърпата от лицето си и присви очи. Гласът му изведнъж стана по-твърд.
— Стой настрана, Дженифър. Нещата не са под твой контрол. Ръководят се отгоре.
— От какво да стоя настрана? Какво става, по дяволите?
— За твое добро е.
Очите й се разшириха.
— Предавате го? Той ви помогна, а вие го предавате? Том не е направил нищо лошо. Невинен е.
Корбет се усмихна.
— Невинен? За какво? Може би не е убил Ренуик и не е откраднал монетите, но е извършил множество други кражби. Той е престъпник, Браун, долен крадец, и заслужава да гние в затвора.
— Глупости! — ядосано извика тя.
— Мислиш ли, че ще оставим на свобода човек, който знае толкова много? Въпрос на време е да проговори — после какво ще стане? Дипломатически скандал, който ще върне външната ни политика назад с двадесет години.
— Сключихме сделка. Той ни помогна и обеща да си затваря устата, а в замяна ние да изчистим досието му. Имаше ми доверие. Дадох му думата си.
— И ти му повярва? Ха! Казах ти да не се сближаваш с него и че е опасен. Залогът е много по-голям от твоето обещание. Що се отнася до британците, Ренуик беше убит и извършителят е Кърк. Ние ще заловим Ренуик, а Кърк ще бъде премахнат и мълчанието му ще е гарантирано.
— Майната ти. — Дженифър се тресеше от гняв. — Защо го предаваш? За да не зададат на президента няколко неудобни въпроса? И за да не бъде ЦРУ принудено да се изправи пред грешките си? За да отбележиш още една червена точка в служебното си досие?