— Все още не проумявате кой е той, нали? Гениален човек. Способен на велики неща. — Гласът на Корбет се засили. — Тъпи сте като всички останали. Пайпър, Грийн, Йънг — всички се вързаха.
— Какво имаш предвид? На какво са се вързали? — попита Том.
— Господи — промълви Дженифър. — Разбира се. Всичко това не се е случвало, нали?
Корбет започна бавно да ръкопляска. Лицето му се изкриви от омраза.
— За какво говориш? — попита Том.
— Ти се оказа прав, Том. Спомена, че всичко е прекалено удобно. Те са искали да разкрием инсценираното самоубийство и контейнера. Нищо такова не се е случило. Корбет предложи да прегледаме досиетата на персонала. Знаел е, че рано или късно ще разбера, че Шорт е бил убит, и ще съсредоточа разследването там. Знаел е, че ще намеря контейнера и парите в банковата сметка на Шорт. Всичко е било инсценировка.
— Шорт беше адски досаден — обади се Корбет и избърса носа си с ръкав. — Отчаяно искаше отново да стане ченге и да изпита предишната тръпка. Затова когато му показах значката си и му казах, че се нуждаем от помощ за таен правителствен проект, направи всичко възможно да помогне. Проклетият тъпак дори не искаше да му платим. Каза ми колко е горд, че отново прави нещо за страната си. Можете ли да повярвате?
— Значи не е имало пратка злато? — попита Том.
— Имаше. Контейнерът пристигна. Шорт състави описа, затова никой друг, освен него не го прегледа внимателно. После се погрижи да го свалят в трезора, провери всички документи и направи нещо на генератора, за да мога да придам достоверност на моята теория за компютърния вирус. В контейнера нямаше никого. Идеята беше на Ренуик. Да инсценираме кражба, която всъщност не е била извършена, така че ако някой дойде да слухти, да има да разследва нещо. — Корбет погледна Том в очите и се усмихна. — Да разследва някого.
— Но щом в контейнера не е имало никого, тогава как сте проникнали в трезора и сте откраднали монетите? — попита Дженифър и озадачено се намръщи.
Том изведнъж се сети и кимна.
— Не е било инсценировка, а потулване. Всичко е било, за да се прикрие предишно престъпление, нали? Монетите вече са били у вас. Нужна ви е била изкупителна жертва. Аз.
Последва мълчание. Дженифър объркано поглеждаше ту Том, ту Корбет.
— От десет години стояха в депозитна кутия в банка и чакаха — наруши тишината Корбет. — Милиони долари, а не можех да ги пипна. И накрая Ренуик ми предложи решение.
— Но как ги откраднахте? — попита Дженифър. — Как извършихте обира?
— Не са ли те учили да проверяваш по два пъти? — Корбет я стрелна с поглед. — Винаги проверявай повторно. Ти прояви по-голям интерес към очевидните улики, които ти бях оставил, отколкото да свършиш основното — изсмя се той. — Но именно заради това те избрах. Знаех, че отчаяно ще искаш да се представиш добре, да се харесаш на шефовете и да получиш втори шанс за голямо разследване, и че ще повярваш на историята, която внимателно очертах пред теб. Ако се беше вгледала както трябва, щеше да забележиш моето име като отговорника, когато монетите бяха преместени от Филаделфия във Форт Нокс преди десет години.
На Дженифър изведнъж й стана горещо. Корбет имаше право. Тя беше проследила очевидните улики, макар да бе усетила, че нещо не е наред. Беше се увлякла в стремежа си да успее.
— Седях в микробуса с пет монети на стойност милиони долари, закачени с белезници за китката ми, две седмици след като Марта ме заряза заради някакъв тип, с когото се запознала на заниманията по йога. Отворих куфарчето и ги взех. Когато пристигнахме във Форт Нокс, никой не провери дали монетите са там. Разписаха се, че куфарчето е пристигнало, и го занесоха в трезора. Празно. Всички имаха доверие на Боб Корбет. Беше фасулска работа.
Усмихна се победоносно.
— И какво направи после? Пренесе нелегално монетите в Европа и ги продаде на търг? — попита Том. — Какъв беше дялът ти?
— Половината от печалбата.
— Чух достатъчно — рече Дженифър възмутено. — Дай монетите.
Корбет бръкна в сакото си и извади лъскавия метален контейнер.
— По-добре извикай подкрепления — каза Том, взе го и го даде на Дженифър.
Тя го отвори, за да провери дали монетите са вътре, после отново щракна ключалката.
— Ти тръгни пръв.
— Не. След като се справим с него.